Толкова съм щастлив да бъда тук, каза пред публиката писателят. Радвам се, че сме заедно и сме свободни, добави той, като направи паралел между началото на романа и делото срещу варненския кмет Благомир Коцев, който днес бе пуснат под гаранция от Окръжния съд в града. Карабашлиев е присъствал на заседанието и говори за емоцията, която е видял и преживял.
Той разказа, че романът „Последният ловец на делфини“ започва със съдебен процес, за който е писал след дълго проучване на истински материали. Установил е, че идеологията на тиранията от периода на първите години тоталитарна власт у нас след 1944-та е много отчетлива и можеш да я установиш лесно, докато в наше време съществуват други зависимости от пари и компромати, а всъщност живеем в общество без всякаква идеология. Писателят смята, че тези, които изпълняват поръчките на властимащите, ги е срам, както е видял и при делото срещу кмета на Варна. „Чудя се как това могат да са държавни служители и да защитават нашите права когато наистина е необходимо“, добави той.
Според него големият проблем с правосъдието след 1944 г. е, че е обсебено от хората от новата власт, които „въоръжени“ идеологически и подкрепени от Червената армия буквално колят и бесят. Той припомни също, че едно от първите постановления на новата власт тогава е за отмяна на задължителното висше образование за кметовете. Извършена е фундаментална смяна. Овладени са образованието - с уволнение на над две хиляди учители в първата година след преврата, както и в армията, където са сменени 60 процента от офицерите, каза още писателят.
Връщането на паметта е темата на „Последният ловец на делфини“, също както и в предишните му романи „Рана“ и „Хавра“. Карабашлиев смята, че който владее политически ситуацията днес има контрол над паметта, над това, което се преподава и учи, както и върху миналото, което осигурява успех и в бъдеще. Този, който контролира миналото, владее настоящето, а това е полезно и за бъдещето му, обобщи той.
Според него художествената литература помага на читателите да осъзнаят миналото, но понякога те очакват от писателите да запълват празноти, които съществуват, а това е твърде високо очакване, тъй като не всеки иска да се занимава с история. Призна, че за него тя е увлечение от детските години и е възпитан в това, че е важна и е най-интересното нещо. Дори е смятал да кандидатства с история, но после литературата го „избира“. Важно за него е написаното да е истинско и авторът да го чувства.
Романът започва от Варна и завършва в друг черноморски град, но книгата е дълбоко варненска, защото градът е малък модел на България. Варна не е просто някакво място, където се случва действието, а винаги е главен герой в нещата които пиша. Освен това книгата е много лична, базирана на семейната ми история и развитието ѝ в онези размирни години, каза авторът като добави, че в сюжета няма измислени случки, всичко е истинско, но все пак това е художествена литература, а не учебник по история.
Официалната премиера на „Последният ловец на делфини“ в София ще се състои на 2 декември в Младежкия театър „Николай Бинев“ с участието на проф. Пламен Дойнов, Бойко Василев, Явор Гърдев и Алек Алексиев.