Необичайни оперни интерпретации, спорни театрални решения и премиери на произведения от двама австрийски Нобелови лауреати белязаха тазгодишното издание на Залцбургския музикален фестивал, пише АПА.
Фестивалът, чиято художествена програма е създадена от Маркус Хинтерхойзер и реализирана от Карин Бергман, предложи както запомнящи се спектакли, така и постановки, предизвикали разделение сред публиката.
С необичайна „Кармен“ на Бизе започна оперната програма. Режисьорката Габриела Каризо премахна речитативите и постави певците редом с танцуващи двойници. В ролята на Кармен се представи Асмик Григорян, а Джонатан Тетелман изпълни ролята на Дон Хосе.
Режисьорът Ерсан Мондтаг пренесе „Ариадна от Наксос“ от Рихард Щраус на Марс. Необичайното решение не бе прието еднозначно от публиката и спектакълът бе посрещнат с освирквания към режисьорския екип, припомня АПА.
Едно от най-мащабните събития в оперната програма бе „Свети Франциск от Асизи“ на Оливие Месиен. Шестчасовият спектакъл във Фелзенрайтшуле бе поставен от Ромео Кастелучи, а ролята на Франциск изпълни канадският бас-баритон Филип Слай. Виенската филхармония бе дирижирана от Максим Паскал.
Сред по-развлекателните предложения бе „Пътуване към Реймс“ на Джоакино Росини с участието на Чечилия Бартоли и режисьора Бари Коски. Постановката превърна операта в комедия, изпълнена с фарс и сценичен хаос.
Положително бе прието и завръщането на „Така правят всички“ от Волфганг Амадеус Моцарт в минималистичната постановка на Кристоф Лой. Спектакълът, първоначално представен през 2020 г. по време на пандемията, бе възстановен в по-пълна версия с почти същия състав. Йоана Малвиц отново дирижира Виенската филхармония.
В театралната програма „Фауст“ на Йохан Волфганг Гьоте в постановка на Улрих Раше предложи радикална интерпретация на класическия текст. Режисьорът измести акцента към вътрешния свят на Фауст, представен от двама актьори като млад и стар образ на героя.
Важен акцент в театралната програма бе и „Европа“ на ливанския драматург Уаджи Муауад в режисура на полския режисьор Кшищоф Варликовски. Постановката разглежда наследството на историческото насилие и неговото отражение върху следващите поколения, но част от публиката я възприе като прекалено натоварена с жестоки образи.
Комбинация от класическия александрийски стих и съвременен хип-хоп предложи „Мизантроп“ на Молиер в режисура на Йете Щекел. Спектакълът бе оценен като интелигентен и забавен, като ролята на съперника на главния герой бе превърната в образ на рап изпълнител.
Фестивалът отбеляза и творчеството на двама австрийски Нобелови лауреати за литература. Петер Хандке представи Schnee von gestern, Schnee von morgen („Вчерашен сняг, утрешен сняг“), поставена от Йоси Вилер. Постановката, изградена около представата за потокът на съзнанието, бе посрещната с бурни аплодисменти, въпреки критиките към текста и сценичната му реализация.
Елфриде Йелинек представи Unter Tieren („Сред животни“) в постановка на Николас Щеман. Спектакълът използва множество театрални средства и костюми на животни, а за първи път в подобна постановка на режисьора бе включен и изкуствен интелект. Сред темите бе критиката към индустриалното отглеждане и използване на животните.
С последните големи премиери тазгодишният Залцбургски фестивал навлиза във финалните си две седмици, но програмата продължава с концерти, спектакли и други културни прояви, обобщава още АПА.