Майсторът работи с две групи от по четири деца. С презентация той представи себе си и занаята. Роденият в град Българово, Бургаска област, Станко Киров започва да изучава кошничарския занаят веднага след казармата, заедно със свой приятел. „Освен че държа навсякъде да споменавам населеното място, откъдето съм, се гордея с това, че в продължение на 30 години наистина този занаят се развива. И реално този занаят първо го усвоихме, после го работихме известно време, а сега вече се стремя и да го надграждам, като измислям свои модели, свои неща, които са по-различни“, каза занаятчията.
Твърди, че мотивацията му е да популяризира занаята в България. Станко Киров разказа, че има археологически находки, които сочат, че още през неолита са се изработвали предмети от меки растителни материали. През Античността за плетене започнали да се използват и различни видове пръчки, особено върбови, които се отличавали с гъвкавост и здравина.
По неговите думи по-широко разпространение кошничарството получава през втората половина на XIX и началото на XX век. В исторически план кошничарството е било масов занаят, като всяка страна внася в него национален колорит. „Да се научиш да изработваш различни кошничарски изделия не е сложно“, каза децата майсторът. Но направи уговорката, че затова е необходимо да се подготви правилно суровината и да се усвоят два-три основни вида плетене. По-важното е, че за да се разберат тънкостите, са нужни отдаденост и постоянство, заяви той.
Именно това разбраха и участниците от своя опит. При добра концентрация децата бързо усвояваха техниките на плетене с пръчките ракита, но дори и при леко разсейване пропускаха наглед дребни детайли, които не им позволяваха да напредват в изработката. С помощта на занаятчията всеки изплете за себе си малка кошничка или панерче.
Музейният педагог Маргарита Зидарова показа пред децата три фотографии от фонда на Регионалния исторически музей в Търговище, запечатали обучение по кошничарство на учители и ученици от града през 1926 година.