Занаятът „Кошничарство“ бе представен пред деца от Търговище във ваканционна инициатива

Занаятът „Кошничарство“ бе представен пред деца от Търговище във ваканционна инициатива на Регионалния исторически музей. Демонстрацията направи майсторът Станко Киров. В рамките на няколко часа участници от „Ваканция в музея“ имаха възможността да се запознаят с основните техники, използвани при изплитането на кошница, и дори да си изработят свое изделие. 
Майсторът работи с две групи от по четири деца. С презентация той представи себе си и занаята. Роденият в град Българово, Бургаска област, Станко Киров започва да изучава кошничарския занаят веднага след казармата, заедно със свой приятел. „Освен че държа навсякъде да споменавам населеното място, откъдето съм, се гордея с това, че в продължение на 30 години наистина този занаят се развива. И реално този занаят първо го усвоихме, после го работихме известно време, а сега вече се стремя и да го надграждам, като измислям свои модели, свои неща, които са по-различни“, каза занаятчията. 
Твърди, че мотивацията му е да популяризира занаята в България. Станко Киров разказа, че има археологически находки, които сочат, че още през неолита са се изработвали предмети от меки растителни материали. През Античността за плетене започнали да се използват и различни видове пръчки, особено върбови, които се отличавали с гъвкавост и здравина. 
По неговите думи по-широко разпространение кошничарството получава през втората половина на XIX и началото на XX век. В исторически план кошничарството е било масов занаят, като всяка страна внася в него национален колорит. „Да се научиш да изработваш различни кошничарски изделия не е сложно“, каза децата майсторът. Но направи уговорката, че затова е необходимо да се подготви правилно суровината и да се усвоят два-три основни вида плетене. По-важното е, че за да се разберат тънкостите, са нужни отдаденост и постоянство, заяви той.
Именно това разбраха и участниците от своя опит. При добра концентрация децата бързо усвояваха техниките на плетене с пръчките ракита, но дори и при леко разсейване пропускаха наглед дребни детайли, които не им позволяваха да напредват в изработката. С помощта на занаятчията всеки изплете за себе си малка кошничка или панерче. 
Музейният педагог Маргарита Зидарова показа пред децата три фотографии от фонда на Регионалния исторически музей в Търговище, запечатали обучение по кошничарство на учители и ученици от града през 1926 година.