Заплитането в риболовни съоръжения e сериозна заплаха за застрашен вид китове, установи проучване


Ново изследване на австралийски океанолози регистрира сериозното въздействие на заплитането в риболовни съоръжения върху оцеляването на северноатлантическите гладки китове, съобщава Синхуа.
Северноатлантическият гладък кит (Eubalaena glacialis), наричан още бискайски кит, е включен в списъка на Международния съюз за опазване на природата (IUCN) като критично застрашен.
В своето проучване, публикувано в списание Proceedings of the Royal Society B, изследователите анализират 40-годишни данни за 199 женски гладки кита, заедно с известните случаи на заплитане в риболовни съоръжения. По този начин те изчислили въздействието на тези срещи върху възпроизводството на китовете.
Моделирането на данните от наблюденията на китове показва, че когато женските китове се заплитат за известно време във въжета на съоръжения за улов на омари и раци, вероятността те да раждат след това е по-малка, което потенциално води до изчезване на този вид.
„Ниската раждаемост е един от основните фактори за намаляването на популацията на северноатлантическите гладки китове, а досега причината за неспособността на тези китове да раждат малки не беше ясна“, обяснява Джошуа Рийд, научен ръководител на изследването и докторант от Университета „Макуори“.
„Това проучване ясно показва, че всички видове заплитане в риболовни съоръжения оказват влияние върху способността на женските да раждат впоследствие, което спомага за решаването на един от големите, нерешени въпроси за спасяването на северноатлантическите гладки китове“, отбелязва Рийд в изявление в сряда.
Понастоящем в света са останали живи по-малко от 350 северноатлантически гладки кита, което ги прави вторият най-застрашен вид голям кит. Заплитането в риболовни съоръжения се смята за основна заплаха за оцеляването им.
Предишни проучвания показват, че 89% от женските са преживели поне едно заплитане през живота си, като почти две трети от тях са преживели две или повече.
Според новото проучване женските екземпляри, които са претърпели леко или тежко заплитане през дадена година, са имали по-малък шанс да преминат в размножаващата се популация в сравнение с тези, които не са били заплитани или са имали умерено заплитане.
Изненадващо, при тези с леки заплитания вероятността за размножаване е най-ниска - средно с 47% по-малка в сравнение с женските, които не са били заплетени.
„Това проучване ясно показва, че използването на оценъчни термини като „леко“, „умерено“ и „тежко“ за описване на относителната тежест на белезите от заплитане е неподходящо“, казва съавторът Роб Харкорт, почетен професор от Факултета по природни науки към университета „Маккуори“.
„Тези термини водят до несъзнателното предположение, че „леките“ наранявания не са важни, докато всъщност те са съществени“, допълва той.
Изследователският екип стига до заключението, че са необходими управленски действия за справяне с фаталните последици от всички заплитания, независимо от класификацията на тежестта.