Завърнаха се участниците в първата българската научна експедиция в подножието на Саяно-Алтайския планински масив в Монголия


Завърнаха се участниците в първата българската научна експедиция в подножието на Саяно-Алтайския планински масив в Република Монголия, съобщава проф. д.и.н. Николай Овчаров.
Както БТА писа, експедицията бе проведена под ръководството на проф. д.и.н. Николай Овчаров и председателя на Асоциация на българите по света инж. Младен Станев. 
Главна цел на експедицията бе търсене на доказателства за наличието на шамански практики и други заемки от древните култури в Централна Азия в езическа България от VII до IX в. Основни теории за произхода на древните българи са тюрко-алтайската и иранската. Напоследък обаче се утвърждава компромисното схващане, че предците ни са имали много по-сложен етногенезис, като в него са взели участие редица народи и култури. Наред с ирански влияния, в езическа България са видни централноазиатски заемки като тюркска руническа писменост, божества като Тангра и Умай, несъмнени изображения на шамани по стените на първите столици Плиска и Преслав, пише още проф. Овчаров.
„През двете седмици на експедицията изминахме над 5000 км из планините и степите на Монголия. Разгледахме настоящата столица Улан Батор, както и древната столица на създадената от Чингис хан империя - Каракорум (Хархорин). Посетихме и останките от столицата на съществувалия през VIII-IX в. Уйгурски каганат и уникалното светилище на древните тюрки, посветено на героите Билге кан и Кюл-Тегин. Запознахме се и с „еленови камъни“, на които са нарисувани изображения на обожествени елени отпреди 3500 години", разказва проф. Овчаров.
В първия етап от пътешествието пресякохме Хубсугулските планини между Саянските и Алтайските хребети. Там се срещнахме с един от последните оцелели шамани, 85-годишния Балдорж, живеещ в уединение край селището Цагаан нуур сум. През нощта той изпълни ритуала „камлаене“, при който се призовават 13-те главни духове (онгони), обитаващи пространството от Урал до Тихия океан. В този обред успяхме да реконструираме много от практиките, осъществявани в езическа България, преди повече от хилядолетие. След това достигнахме до град Ховд, почти до западната граница на Монголия, където тя е съсед на Китай, Казахстан и Русия. Там успяхме да посетим три от най-известните находки на древни рисунки (петроглифи) - пещерата Хойд Ценхер, Чандман Хар и Ишген толгой", разказва още проф. Овчаров.
Според него изобразените сцени на лов и сражения на воини имат много общи черти с намерените по стените на старите български столици рисунки-графити.
Българските и монголските учени проведоха много разговори и обмениха становища. Резултатите от експедицията ще бъдат публикувани в различни статии в България и Монголия. Ще бъдат изнесени и доклади на световните конгреси по археология на степите и централноазиатските култури, допълва проф. Очваров.
/ЕМС/