„Дигитализирани са 121 бележника, с обем над 6000 страници. От тях 62 са достъпни за работа на място в дигиталния хъб и онлайн“, посочи Матова. Тя обясни, че „дигиталният хъб е кабинет, оборудван с две работни места“. В него могат да се разглеждат тези дигитални ръкописи.
По думите на Добрина Матова това е изключително важна дейност за опазване на културното наследство на Чудомир. “Той е обичал да пише с молив и голяма част от ръкописите му са написани с молив. С годините са избледнели и има опасност да бъдат изгубени. Веднъж качени върху електронен носител, те могат да бъдат обработени, за да изпъкне написаното. Чисто физическото оцеляване на ръкописите му зависи от този проект”, обясни тя.
Припомняме, че проектът за дигитализация на ръкописите на Димитър Чорбаджийски, по-известен като Чудомир, беше спечелен от ЛМХ „Чудомир“ към Национален фонд “Култура“. След проекта културната институция вече разполага с два външни носителя за архива си, всеки с капацитет 4 терабайта, а посредством бийкън технология служителите на музея вече използват 20 устройства, с които могат да следят температурата в помещенията и средата безжично.