Завършиха археологическите проучвания в Националната художествена академия, проучени са 87 съоръжения

Осемдесет и седем гробни съоръжения, част от Източния некропол на Сердика, са регистрирани и проучени при спасителните археологически разкопки на Националната художествена академия (НХА), които се проведоха между август и ноември. Това се случи въз основа на договор между Академията и Регионален исторически музей – София, под ръководството на археолога Елена Николова и зам.-ръководител д-р Александър Станев, съобщават от екипа на НХА.
Те посочват, че Източният некропол на Сердика се развива между ІІ – VІ век. „Гробните структури в типово отношение могат най-общо да се разделят на обикновени гробни ями, гробове със запазени следи от дървен ковчег/покритие и железни пирони; гробове, оформени с тухли и тегули (покривни керемиди). Регистриран е един единствен зидан гроб с антични тухли и капак от масивна каменна плоча, вероятно заготовка за архитектурен детайл (корниз)“, отбелязват от академията.
По думите им погребенията следват християнската ориентация и положение на тялото. Като гробни дарове в малка част от тях са поставяни накити, стъклени съдове, монети и един железен нож.
От екипа на НХА уточняват, че всички регистрирани погребения са документирани съобразно съвременните методични изисквания, след което са вдигнати от терена. Предстои им реставрация, след което ще да бъдат представени пред широката публика в Годишната изложба „Археология на София и Софийско“ на Регионален исторически музей – София, която традиционно се открива през месец май, в Нощта на музеите.
След технологично прекъсване, поради археологическите разкопки, НХА преминава към същинската дейност по укрепване на съществуващата сграда, казват от екипа на академията.
Както БТА писа, ремонтът на северното крило на НХА започна на 17 юни. Проектът за реконструкция е възложен на 19 ноември 2008 г. и одобрен през 2012 г. Това е първата сграда, собственост на НХА, построена през 1905 г. с подкрепата на тогавашния министър на просвещението – Иван Шишманов (1903-1907) и със съдействието на министъра на общите сгради и съобщенията – Димитър К. Попов (1902-1903). 
/ВСР