Зъбният емайл на древни хора разкрива интересни детайли за храненето в Месопотамия, установиха учени


Тъй като останките от храна на древните хора са оскъдни, учените възстановяват менюто, като изследват химическите следи в човешките останки – обикновено колаген от кости или зъбен емайл, пише сайтът Phys.org.
Колагенът рядко оцелява в суровата гореща среда на иракската пустиня, затова изследователите, изучаващи живота на хората в древния шумерски град Абу Тбейра, се насочват към зъбния емайл. 
Така Матео Джакари от Университета „Сапиенца“ в Рим и колегите му възстановяват детайли от живота в това селище в южен Ирак преди около 4500 години. Тъй като емайлът е най-твърдата субстанция в човешкото тяло и оцелява дълго след като другите тъкани се разградят, той запазва химически следи от диетата, които могат да преживеят хилядолетия.
В частност, екипът се фокусира върху изотопите на цинка в емайла, като описва проучването си в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.
„Анализът на изотопите на цинка в зъбния емайл предоставя добра алтернатива за възстановяване на диетата в Южна Месопотамия, където съхранението на колагена е лошо“, пишат те.
Цинкът в зъбите се променя в зависимост от храната. Например растенията абсорбират цинк от почвата чрез корените си и носят отличителен химичен отпечатък. Когато животните ядат растения, а след това хората ядат съответното животно, изотопът на цинка е друг. По този начин учените могат да преценят колко растителна и колко животинска храна са консумирали древните. Освен цинка, екипът изследва изотопи на въглерод и кислород, както и микроелементи като барий и стронций.
Резултатите показват разминаване между официалните исторически документи и действителното меню на обикновените семейства. Древните глинени плочки от този период често споменават риба и бира, но тези документи обикновено се фокусират върху елита на обществото.
Химическите характеристики на зъбния емайл показват друга картина. Повечето хранения се състоят от зърнени култури като ечемик и пшеница, които са основни в региона, докато основният животински протеин вероятно идва от свинско месо. Въпреки че са живели на около 30 километра от брега, няма почти никакви доказателства, че местните хора са яли риба.
Данните подкрепят и по-ранни изследвания, които предполагат, че кърменето е продължавало около шест месеца и че на кърмачетата често е било давано животинско мляко по време на отбиването.
Не са открити значителни разлики в диетата между половете, пише сайтът Phys.org.

София

Дара открива тази вечер втория полуфинал на песенния конкурс „Евровизия”

След тригодишно отсъствие България отново ще участва в музикалния конкурс „Евровизия“, като Дара (DARA) ще представи България с песента „Bangaranga“,...

София

Редмен излиза пред софийска публика тази вечер

Редмен излиза пред софийска публика тази вечер (14 май), като шестима български рапъри ще се присъединят към концерта, информират организаторите...

София

Седмица на китайското класическо кино започва днес в София

Седмица на китайското класическо кино започва днес, 14 май, информират от Българската национална филмотека и Китайския филмов архив. „Представяме на...

София

Българската академия на науките ще отбележи 90-годишния юбилей на акад. Васил Сгурев - информатик и инженер с почти 60-годишен опит

Отделението по инженерни науки на Българската академия на науките (БАН) ще отбележи 90-годишния юбилей на акад. Васил Сгурев, съобщиха от...

София

Интерактивна демонстрация за неутрализиране на кибератака ще се състои на новия киберполигон на Висшето училище по телекомуникации и пощи

Във Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) днес, 14 май, ще се състои интерактивна демонстрация на новия киберполигон на...

София

Дните на кариерата във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“ завършват с представяне на специалност „Книгоиздаване“

Дните на кариерата във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ завършват днес, 14...