„Жанет 45“ организира срещи с осем български писатели в началото април

Срещи с осем български писатели в София и из страната организира „Жанет 45“ през първата половина от месец април. В столицата представяния на свои книги ще имат Димитър Кенаров, Здравка Евтимова, Людмила Балабанова, Любослава Трайкова, Теа Монева и Петя Кокудева, а из страната - Йорданка Белева (Шумен), Ина Иванова (Варна) и Петя Кокудева (Стара Загора), съобщават от издателството.
Новата си книга с литературни репортажи и есета „Българската следа“ ще представи Димитър Кенаров в разговор с Биляна Курташева на 8 април. Домакин на събитието ще е The Steps. Както писа БТА, в текстовете си авторът пише за Георги Марков, Георги Господинов, Юлия Кръстева, Иво Димчев и др. Преди да бъдат събрани в „Българската следа“ репортажите и есетата са публикувани в американски периодични издания като „Ню Йоркър“, „Нейшън“, „Бостън ревю“ и др.
Ден по-късно, на 9 април, Здравка Евтимова ще гостува на „Литературна гостоприемница“ в Народно читалище „Д-р Петър Берон – 1926 г“. Разговорът ще води Надежда Захариева, а участие във вечерта ще имат Станка Калчева и камерна формация Tucano.
Людмила Балабанова ще разговаря със Светлана Стойчева за последната си стихосбирка „Северен склон“ – на 10 април в „НБУ в центъра“. Това е книга за непреходното в преходността, казано по пенчославeйковски, за намереното равновесие чрез поезията в неравновесието ни, казва Стойчева. Според нея първата от двете части умиротворява самотното и временно съществуване на човека сред огромния космос, сбогува се с илюзиите. Втората част поетически изследва творческия акт и завършва с читателя творец, наречен от Людмила Балабанова „незнайния поет“, вдъхновен да споделя духа на поезията, допълва Светлана Стойчева.
Същата вечер в книжния център „Гринуич“ Любослава Трайкова ще представи сборника си с разкази „Корени и светила“. Разговорът ще води журналистката и писателка Емилия Милчева. „Корени и светила“ е сборник, в който – като в огледало – са събрани сложни човешки съдби и характери. Някъде там, сред прекършеното детство и рано откритата жестокост проблясва желанието да поправиш несправедливостта. Да се промениш. И да устояваш. Много, много силен дебют“, отбелязва редакторката на книгата Ина Иванова.
Дебютният роман на писателката и поетеса Теа Монева – „Мандарини по Мариенплац“, ще има премиера на 11 април в книжния център „Гринуич“. Книгата ще бъде представена в разговор между авторката и Елка Димитрова. Както писа БТА, в романа си авторката пише за живота на децата, заминали да учат извън България. Героинята в книгата – Ния, е от поколението, обременено от очакванията на родителите си, но и стъписано пред възможните избори, пише поетесата и писателка Ина Иванова по повод „Мандарини по Мариенплац“. По думите ѝ персонажът престъпва не просто прага на университета в Мюнхен, а и границата между детството и света на възрастните.  Въпросът, който авторката скрито задава, е кога спряхме да искаме да бъдем добри хора и пожелахме да бъдем само успешни и защо, допълва Иванова.
На 12 и 13 април ще се състои второто издание на Фестивала на детското четене в пространството Soho Sofia. Участие в него ще имат писателката Петя Кокудева и художничката Ина Кьорова. На 12 април двете канят на „Бананова луна и кюфтета по съседски“, където ще проведат присъстващите през историите на деца бежанци в книгата „Колелото на Кинан“. 
Няколко дни по-рано, на 10 април, Петя Кокудева ще гостува в Стара Загора. Там, в изложбена зала „Лубор Байер“ на библиотека „Родина“, тя ще разкаже за пътешествия из Патагония, през Сахара и Атакама, чак до Нова Зеландия и Япония, като ще представи книгата си „Патагонци, тролове и още мои роднини“.
Тази вечер Ина Иванова ще участва в „Пос(в)ещение на картина“, инициатива на Художествената галерия в Казанлък. В нея избрана картина става домакин, а гостуващ писател създава специален текст-посвещение за нея. Картината-домакин е „Ахинора“ (1925) от Иван Милев, мястото е Музей „Ахинора“.
В петък, 4 април, Йорданка Белева ще води творческа среща в Шумен, в зала „Сава Доброплодни“ на народното читалище „Добри Войников – 1856“.
/ ГН