Женевското езеро и обитателите му са подложени на изпитание заради глобалното затопляне

Рибата в Женевското езеро, което е най-голямото в Западна Европа, е застрашена, тъй като водите му се затоплят и стават все по-застояли, предаде АФП.
"Малко по малко температурата на езерото се повишава", което допринася за липсата на кислород в дълбините му, казва Никол Галина от Международната комисия за опазване на водите на Женевското езеро (CIPEL).
CIPEL е съвместна френско-швейцарска организация, която от 60 години изследва езерото, разположено между двете държави. 
Националният изследователски институт по земеделие, храни и околна среда на Франция анализира водните проби, събрани от CIPEL.
"Ако кислородът във водата е все по-малко и по-малко, има все по-малко пространство за живите организми", обяснява Виет Тран-Как, ръководител на лабораторията в изследователския институт в Тонон ле Бен, на южния бряг на езерото.
Обикновено през зимата температурата на повърхността се охлажда до плътност, сравнима с тази в по-дълбоките части на езерото, което улеснява смесването на водите между различните му нива, отбелязва АФП.
Този естествен цикъл е от съществено значение за поддържането на екосистемите, тъй като пренася кислород към по-ниските нива на водоема.
Това обаче става все по-рядко, тъй като по-меките зими, които учените обясняват с глобалното затопляне, не позволяват на повърхностните води да се охладят достатъчно.
"С климатичните промени вече нямаме изключително студени зими, необходими за това естествено смесване", обясни Никол Галина пред АФП.
През настоящата зима минималната средна температура, измерена в горните 10 метра на езерото, е била 7,8 градуса по Целзий - повишение с 1,5 градуса по Целзий в сравнение с референтния период 1991-2020 г.
Данните, публикувани в сряда от CIPEL, показват, че тази година водите са се смесили само до дълбочина 110 метра, а най-ниската точка на езерото е 309 метра надолу, отбелязва АФП.
Тринадесет последователни зими без пълно смесване са "исторически рекорд", предупреди Галина. Предишният най-дълъг подобен период е бил между 1987 и 1999 г.
"По време на последното пълно смесване през 2012 г. нивото на кислород в дълбоките води е било седем милиграма на литър", казва биологът.
Сега то е спаднало до 2,4 мг на литър, което е под критичния праг от четири милиграма, необходим за живите организми.
Въпреки това Галина подчерта, че все още има "надежда" за възстановяване на кислорода в дълбоките води.
Миналата година швейцарско проучване показа, че пълното вертикално смесване на водите през 2012 г. е било повлияно и от странични потоци - явление, което досега не е било известно, припомня АФП.
Цялата екосистема обаче започва да се променя, предупредиха от CIPEL.
Липсата на кислород оказва влияние върху растежа на фитопланктонните растения, които се консумират от зоопланктонните организми. Те пък са храна за рибите.