Жертвите в Помпей се дължат не само на вулкана Везувий, но и на земетресение

Някои от жертвите в Помпей след опустошителното изригване на вулкана Везувий през 79 г. може да са били убити от земетресение, което го е съпътствало, съобщи АФП, позовавайки се на научно изследване. 
От десетилетия учените спорят дали сеизмичната активност е възникнала по време на изригването на Везувий преди близо 2000 години или непосредствено преди това, както съобщава римлянинът Плиний Младши в своите писма. 
Статията, публикувана във Frontiers in Earth Science, академично списание, занимаващо се с геохимия и сеизмология, хвърля нова светлина върху известния археологически обект, като твърди, че едно или повече едновременни земетресения са били "допринасяща причина за срутването на сгради и за смъртта на жителите". 
"Нашите констатации показват, че последиците от срутването на сградите, предизвикани от синхронна сеизмична активност (сеизмична активност по време на изригване), трябва да се разглеждат като допълнителна причина за смъртта в древния Помпей", казват авторите на изследването. Те твърдят, че макар и да има изобилие от литература за щети, причинени от земетресения преди изригването на Везувий, "досега не са съобщавани никакви доказателства" за щети, причинени от земетресение, което е настъпило по същото време като изригването.
Археолозите смятат, че 15-20% от населението на Помпей е загинало по време на изригването, главно поради топлинния шок, причинен от гигантския облак от газ и пепел, който е покрил града. Вулканичната пепел след това е затрупала Помпей, запазвайки напълно къщите, обществените сгради, предметите и дори жителите на римския град до откриването му в края на XVI век. 
През май 2023 г. археолози откриха скелетите на двама мъже, които изглежда са били убити не от горещината и облаците от газ и пепел, а от травми, причинени от срутването на стените. Едната от жертвите е намерена с вдигната лява ръка, сякаш за да предпази главата си.
"Струва си да се отбележи, че тези травми са сходни с травмите на хора, пострадали при съвременни земетресения", подчертават авторите, според които  срутването на стените не се дължи на падащи камъни и отломки, а на сеизмична активност. 
"От една по-широка перспектива, която отчита града като цяло, ние считаме, като работна хипотеза, че човешките загуби, причинени от срутвания на сгради заради земетресения, може да не се ограничават а тези две лица", пишат  авторите, основавайки се на мултидисциплинарен подход, в който са си сътрудничели археолози и специалисти по геонауки.