Жилетка, тествана в мисията „Артемис 1", може да намали излагането на астронавтите на радиация при слънчеви бури, показва изследване
Противорадиационната жилетка беше носена от женски тестов манекен по време на непилотираната мисия „Артемис 1" през 2022 г. С втората лунна мисия от програмата „Артемис" през април тази година екипаж от четирима астронавти прелетя край Луната, достигайки по-далече в космическото пространство, отколкото който и да е друг човек преди тях.
Радиацията остава една от най-големите заплахи за астронавтите, докато НАСА работи по създаването на лунна база. Защитните облекла могат да осигурят безопасността на лунните екипажи при слънчеви бури и дори да им позволят да излязат извън убежищата си, ако е необходимо, пише екипът от учени от САЩ, Германия и Израел, представяйки жилетката в сп. „Сайънс адвансис".
Версия на жилетката беше тествана по-рано на Международната космическа станция (МКС). Тя не беше взета от астронавтите на „Артемис 2", тъй като мисията беше кратка - 10 дни, и разполагаше с ограничено пространство, но може да се превърне в част от ръчния багаж на бъдещите лунни екипажи.
Предназначена за носене единствено по време на слънчеви явления с висока радиация и потенциално канцерогенни, жилетката покрива най-уязвимите човешки органи и тъкани: белия дроб, стомаха, костния мозък, гърдите и яйчниците.
Смята се, че жените са особено податливи на рак, предизвикан от радиация.
Мисията „Артемис 1" превози два женски манекена, които прекараха близо месец в полет до Луната и обратно. Наречени Зохар и Хелга, манекените - всеки от които с реални размери, бяха закрепени на пътническите седалки в капсулата „Орион" на НАСА.
Зохар носеше жилетката AstroRad с тегло 26 килограма, разработена от американско-израелския стартъп „СтемРад" (StemRad) и „Локхийд Мартин" (Lockheed Martin). Компаниите по-рано бяха тествали прототип на жилетката на МКС за удобство и функционалност, като го бяха моделирали по образец на екипировката, носена от екипите за ядрени аварии.
Хелга летя без жилетка, но подобно на своята спътница беше оборудвана с хиляди сензори за радиация.
Водещият автор на изследването Джордан Хоури от „СтемРад" нарече това „най-големия експеримент, провеждан някога, за определяне на радиационното облъчване на астронавтите извън ниската околоземна орбита".
Финансирането беше осигурено от НАСА, Германския аерокосмически център и Израелската космическа агенция. Излагането на радиация е много по-малко за космическите пътешественици, които са по-близо до Земята, благодарение на защитната атмосфера и магнитното поле на естествения ни спътник.
По време на мисията „Артемис 1" нямаше големи слънчеви изригвания.
Въз основа на измерванията, събрани докато капсулата „Орион" на НАСА преминаваше през вътрешния радиационен пояс на Ван Ален, Хоури и неговият екип направиха симулация колко защита би осигурила жилетката по време на екстремни слънчеви изригвания като тези от 1972 и 1989 г.
За щастие на НАСА, слънчевото изригване от 1972 г. стана между двете кацания на Луната през същата година, което предпази екипажите на мисиите „Аполо 16" и „Аполо 17" от потенциално смъртоносно облъчване.
Най-скорошните тестове показват, че жилетката може да намали радиационната доза за астронавта с около 60 процента при слънчева буря, силна колкото тази от 1972 г., и с почти 40 процента при бедствие, подобно на това от 1989 г.
Макар нито един от полетите до Луната по програмата „Аполо" да не е продължил повече от две седмици, пребиваването в планираните от НАСА лунни бази вероятно ще трае седмици, ако не и месеци, което увеличава риска от излагане на опасна слънчева буря.
Експедициите до Марс ще продължават дори по-дълго - месеци, години и вероятно цял живот, ако изпълнителният директор на компания „Спейс Екс" (SpaceX) Илон Мъск постигне целта си да построи град на Червената планета.
Учените използват наблюденията си, за да намалят още повече теглото на жилетката, без да жертват защитата. Те проучват също така как да се осигури защита срещу радиация с помощта на предмети, които вече се намират на борда на космическия кораб - вид рециклиране, което би могло да спаси живота на екипажите.
Джордан Хоури не смята, че са необходими допълнителни изпитвания в дълбокия космос в близко бъдеще, тъй като Зохар и Хелга са предоставили на научния екип изключително обширен набор от данни с висока точност.
Зохар и нейната жилетка понастоящем са изложени в Космическия център „Кенеди" във Флорида, откъдето започна тяхното пътуване към Луната.