Следването на Христа е лична и свободна воля, обясни свещеникът. „Ето – казва Господ – стоя пред вратата и хлопам. Ако ме пуснете, аз ще вляза при вас и ще вечерям с вас“. Според Проданов с тези думи св. Йоан Богослов иска да каже да отворим вратите на нашите души и на нашите сърца, за да влезе Христос. Да не чакаме Той да почука.
„Който иска да върви след мене, нека се отрече от себе си!“, припомни архиерейският наместник. По думите му, ако един човек иска да бъде добър ученик, да бъде после от полза за себе си, за народ и отечество, той трябва да подчини своята воля на волята на учителя си. И да се отрече от себе си и да възприема това, което учителят му преподава, за да расте в духовни сили и мъдрост.
„Да вземе кръста си“ – казва Господ Иисус Христос. Всички сме кръстоносци, има ли хора без кръст – житейски кръст на тази Земя, попита риторично отец Проданов. И отговори: „Няма такива хора – на едни е по-лек, на други - по-тежък. Но ние вървим в този кратък наш живот, спираме, сядаме, сваляме кръста от нашите плещи и почиваме си и отново го полагаме и поемаме напред. И носим тежестите, трудностите в нашия земен свят“.
Какви са тези трудности обясни свещеникът чрез басня. В нея се говори как едно камъче било безпощадно блъскано от вълните. И попитало „защо ме блъскате така жестоко? Изглаждаме те – отговорили вълните.“ Това са нашите трудности, братя и сестри. Вълните, които изглаждат душата ни и отворят ума ни за онзи другия, небесния, чистия свят“, категоричен бе свещеникът.
Той допълни, че след като сме взели кръста си, т.е. тежестите си, греха си, ние вече можем да вървим след Христа. По Неговите стъпки, Неговия живот, към Неговото спасение!