Жителите на Монмартър протестират срещу прекомерния туризъм и „диснификацията“ на Париж

Когато Оливие Бароен се мести в апартамент в Монмартър преди около 15 години, той има чувството, че живее в село в сърцето на Париж, но вече не е така, пише Асошиейтед прес в репортаж от френската столица.
Хранителните магазини в квартала изчезват, както и приятелската атмосфера, казва той. На тяхно място идват орди от хора, които си правят селфита, магазини за туристически сувенири и кафенета, чиито маси се разпростират по тесните калдъръмени улици, докато прекомерният туризъм взема своето.
Много от улиците стават пешеходни, за да се приспособят към нарастващия брой посетители.Всичко това кара Бароен да обяви апартамента си за продажба. 
„Казах си, че нямам друг избор, тъй като имам увреждане и е много сложно, когато не можеш да ползваш колата си и трябва да викаш таксита от сутрин до вечер“, пояснява той пред Асошиейтед Прес.
От Венеция до Барселона и Амстердам, европейските градове се борят да поемат нарастващия брой туристи.
Някои жители на един от най-популярните квартали в Париж се съпротивляват на този процес. Черно знаме, опънато между два балкона в Монмартър, гласи на английски: „Зад пощенската картичка: местните жители са малтретирани от кмета“. Друго, на френски, информира: „Жителите на Монмартър се съпротивляват“.
На върха на хълма, където катедралата „Сакре кьор“ увенчава силуета на града, жителите се оплакват от това, което наричат „диснификация“ на някогашния бохемски квартал на Париж. Катедралата привлича до 11 милиона души годишно, което е повече дори от Айфеловата кула, докато ежедневието в квартала е превзето от туристически групи, опашки за снимки и краткосрочни наеми.
„Вече няма магазини за хранителни стоки, така че всичко трябва да се доставя от други квартали“, казва 56-годишният Бароен, член на протестна група на жителите, наречена Vivre a Montmartre (Живеем в Монмартър).
Неспокойствията са отражение на напрежението в целия град, включително в Лувъра, където през юни служителите организираха кратка стачка заради хроничната пренаселеност, недостига на персонал и влошаващите се условия. Лувърът регистрира 8,7 милиона посетители през 2024 г., което е над два пъти повече от капацитета, за който е проектиран прочутият музей.
Париж, град с малко над 2 милиона жители, ако се броят и разрастващите се предградия, посрещна 48,7 милиона туристи през 2024 г., което е с 2% повече от предходната година.
„Сакре кьор“, най-посещаваният обект във Франция през 2024 г., и околният квартал Монмартър се превърнаха в нещо, което местни жители наричат открит тематичен парк.
В същото време туристите са доволни от препълнените улици в слънчевия вторник тази седмица, пише Асошиейтед прес. 
„Като цяло Париж е доста натоварен, но определено е пълен с живот“, каза американският турист Адам Дейвидсън. „Идвам от Вашингтон, който също е оживен град, и бих казал, че тук определено има много живот.“
В Барселона тази година хиляди излязоха по улиците, някои с водни пистолети, и поискаха ограничения за круизните кораби и краткосрочното отдаване под наем на туристи. Венеция вече събира входна такса за еднодневни туристи и ограничава броя на посетителите, а в Атина властите налагат дневен лимит на посетителите на Акропола, за да предпазят древния паметник от рекордните тълпи туристи.
Градоустройствениците предупреждават, че историческите квартали рискуват да се превърнат в това, което някои критици наричат „зомби градове“ – живописни, но безжизнени, като местните жители са изместени от краткосрочни посетители.
Париж се опитва да смекчи проблемите, като взема строги мерки срещу краткосрочните наеми и нелицензираните имоти, но натискът от туризма нараства. 
Според прогнози на ООН, до 2050 г. населението на света ще достигне почти 10 милиарда души. С разрастването на средната класа в световен мащаб, бума на евтините полети и дигиталните платформи, които насочват туристите към едни и същи популярни забележителности, се очакват много повече посетители в емблематични градове като Париж.
Въпросът сега, казват жителите, е дали ще остане място за тези, които наричат този град свой дом.