Живяла съм повече от 150 живота, казва приживе актрисата Клаудия Кардинале

Живяла съм повече от 150 живота - като проститутка, светица, романтичка, напълно различни жени. Чудесно е да имаш възможността да променяш себе си, казва навремето родената в Тунис италианска актриса Клаудия Кардинале, която почина вчера на 87-годишна възраст.
Кардинале, бляскав символ на следвоенното италианско кино, се радва на дълга и разнообразна актьорска кариера. Тя участва в някои от най-емблематичните европейски филми от 60-те и 70-те години на миналия век, като се е снимала в над 100 филмови и телевизионни продукции, отбелязват световните агенции.
Клаудия Кардинале е починала в Немур, Франция, заобиколена от децата си, съобщава нейният агент Лоран Саври, цитиран от АФП.
Отгледана в Тунис в семейство от сицилиански произход, Клаудия Кардинале навлиза в света на киното през 1957 г., след като печели конкурс за красота и за награда получава пътуване до филмовия фестивал във Венеция. Там тя успява да привлече вниманието на италианската филмова индустрия, отбелязва Асошиейтед прес. 
Преди да се запише за участие в конкурса за красота, от нея се е очаквало да стане учителка.
Чувствената брюнетка с огромни очи често е избирана за роли на страстни жени. Тъй като говори на сицилиански диалект с тежък френски акцент, който придобива във френскоезично училище, гласът й е дублиран в ранните й филми.
Началото на кариерата й е усложнено и от тайна бременност, която според нея е била резултат от насилствена връзка. През 1958 г. тя ражда сина си Патрик в Лондон и го представя за по-малък брат в продължение на няколко години, докато той е отглеждан от родителите й.
След поредица от по-малки роли, Клаудия Кардинале става международно известна през 1963 г. с ролята си във филма "Осем и половина" на Федерико Фелини, в който си партнира с друга легенда на италианското кино - Марчело Мастрояни. През същата година се снима и с Бърт Ланкастър в "Леопардът". 
Снимането на два филма едновременно поражда някои спънки, като Кардинале си спомня, че е трябвало да е с различни цветове на косата за двете роли.
В интервю за британския вестник "Гардиън" през 2013 г. актрисата сравнява подходите на Федерико Фелини и Лукино Висконти, който режисира "Леопардът". "Фелини не можеше да снима, ако не е шумно. С Висконти беше точно обратното, като в театъра. Не можехме да кажем и дума. Беше много сериозно", споделя Кардинале.
Нарастващата й популярност й отваря вратите към Холивуд. Актрисата се снима в комедията "Розовата пантера" на Блейк Едуардс и в "Имало едно време на Запад" на Серджо Леоне.
Изявите й в Меката на киното носят само частичен успех, защото Кардинале не иска да се откаже от европейското кино. Въпреки това тя постига известна слава, партнирайки си със звезди като Рок Хъдсън и Тони Къртис.
Самата актриса смята уестърна "Професионалистите" от 1966 г., режисиран от Ричард Брукс, за най-добрия си холивудски филм, в който се снима редом до Бърт Ланкастър, Джак Паланс, Робърт Райън и Лий Марвин.
Кардинале си е партнирала на големия екран и с други прочути актьори като Джон Уейн, Ален Делон и Жан-Пол Белмондо.
В свое интервю актрисата споделя, че холивудско студио е искало да подпише договор за ексклузивност, но тя е отказала, защото се е смятала за "европейска актриса".
Кариерата на Клаудия Кардинале претърпява срив през 70-те години, след като се разделя с филмовия продуцент Франко Кристалди, за да започне дългогодишна връзка с режисьора Паскуале Скуитиери, от когото има дъщеря на име Клаудия.
Ядосан, че е бил зарязан заради друг мъж, Кристалди моли приятели и колеги от италианската киноиндустрия да изолират Кардинале, в резултат на което Висконти я отхвърля за последния си филм "Невинният" (1976).
"Моментът беше много деликатен. Открих, че нямам пари в банковата си сметка", споделя актрисата за този период.
В крайна сметка на помощ й се притичва Франко Дзефирели, давайки й роля в телевизионния минисериал "Исус от Назарет" от 1977 г. След това тя продължава да работи с други европейски режисьори, сред които Вернер Херцог и Марко Белокио.
Клаудия Кардинале, известна със своя дрезгав глас, има репутацията на силно независима, свободолюбива жена, която веднъж дори нарушава протокола на Ватикана, появявайки се на среща с папа Павел Шести, облечена с минипола. 
Книга от 2022 г., посветена на живота й, е озаглавена "Клаудия Кардинале. Неукротимата".
Прекарвайки по-голямата част от времето си във Франция и приятелка с президентите Франсоа Митеран и Жак Ширак, Кардинале се насочва към театъра в началото на новия век, получавайки овации за изявите си на сцената.
Актрисата продължава да снима филми на различни европейски езици до края на живота си, като през 2020 г. участва в швейцарския телевизионен сериал Bulle.
В последните години от живота си Кардинале става по-малко активна, появявайки се само в няколко продукции. Наскоро тя изигра поддържащи роли в продукцията на Нетфликс Rogue City през 2020 г. и в драмата The Island of Forgiveness през 2022 г.
Наградена за цялостно творчество на кинофестивала в Берлин през 2002 г., Кардинале казва, че актьорството е било чудесна кариера.
"Фактът, че правя филми, е просто случайност", каза още Кардинале, приемайки почетния приз. "Когато ме попитаха: "Искаш ли да участваш във филми?", аз отговорих "Не", а те настояваха в продължение на шест месеца". 
Успехът на Клаудия Кардинале идва вследствие и на международната слава на София Лорен и тя е провъзгласена за италианския отговор на Брижит Бардо. Макар и да не достигна нивото на успех на френската актриса, тя все пак е считана за звезда и работи с водещи режисьори в Европа и Холивуд.
"Те ми дадоха всичко", каза Кардинале. 
Сред наградите й е и почетен "Златен лъв", който получава във Венеция близо 40 години след първата си поява на екрана.
Италианският министър на културата Алесандро Джули нарече Клаудия Кардинале "една от най-великите италиански актриси на всички времена". Неговата френска колежка Рашида Дати също отдаде почит на актрисата.
"Французойка по душа, муза на великите, тя въплъщаваше по бляскав начина свободата, силата и елегантността", каза Дати, припомняйки си "погледа, гласа и аурата на Клаудия Кардинале, които завинаги ще останат част от историята на киното".