Животните успяват да спят, дори когато са в опасност, показва проучване

Животните успяват да спят, дори когато са изправени пред опасност, съобщи Асошиейтед прес, като цитира данни от проучвания. 
Всички животни с централна нервна система се нуждаят от сън, а и някои, които нямат такава като медузите, също заспиват. Независимо от рисковете, пред които са изправени, необходимостта от сън е толкова голяма, че нито едно същество не може напълно да се лиши от него, казва изследователят Пол-Антоан Либурел от Центъра за невронаучни изследвания в Лион, Франция. Според него животните, застрашени от хищници, успяват да дремнат по няколко секунди по време на денонощните грижи за потомството, но също при дълги миграции и дори докато плуват. 
Доскоро учените можеха само да предполагат времето на сън на дивите животни, наблюдавайки кога застават неподвижни и затварят очи. Миниатюрни тракери и шлемове за измерване на мозъчните вълни позволяват за първи път да се наблюдават различните и понякога впечатляващи начини, по които животните заспиват.  
„Сънят е изключително гъвкаво състояние и се адаптира към изискванията на средата“, обясни Нилс Ратенборг от Института „Макс Планк“ за биологичен интелект в Мюнхен, Германия. Специалистите наричат това „сън при екстремни условия“.
Един от примерите са пингвини на Антарктида. Те си избират партньори за цял живот и споделят грижите за яйцата и за малките си. Докато единият отива да лови риба, другият остава да пази потомството. Този пингвин успява да си почине чрез хиляди изключително кратки епизоди на сън, всеки с продължителност около четири секунди, казва изследователят Уон Йон И от Корейския полярен изследователски институт. Общото  време за сън достига около 11 часа дневно, като пингвините могат да функционират ефективно дори и при така накъсан сън, отбелязва Асошиейтед прес.
Подобно нещо се наблюдава и при големи морски птици (Fregata minor) от Галапагоските острови. Те могат да спят с едното си мозъчно полукълбо, докато летят, като в същото време другото остава активно и следи за препятствия. Това им позволява да летят седмици наред без да кацат, като при лов на храна се събуждат напълно. Те могат да изминават до 410 километра на ден повече от 40 дни, без да докосват земята. Когато са в гнездата си, птиците променят режима си и тогава за дълги периоди от време могат да спят с двете си мозъчни полукълба едновременно, отбелязва Асошиейтед прес.
Трикове, за да подремват, има други видове птици, включително совите и албатросите. Те успяват да спят по време на полет. Делфините могат да спят с едната половина на мозъка, докато плуват, казват учените. 
Тюлените от вида северен морски слон, тежащи над 2200 килограма, също са приспособили уменията си за сън към опасните условия на околната среда. В морето сънят е опасен – акули и косатки, които ловуват тюлени, дебнат наоколо.Северните морски слонове предприемат дълги пътувания в търсене на храна, продължаващи до осем месеца, като многократно се гмуркат на дълбочина от няколкостотин метра, за да уловят риба, калмари, скатове и други морски лакомства. Всяко дълбоко гмуркане може да продължи около 30 минути. И около една трета от това време тюлените могат да спят, разкрива проучване, ръководено от Джесика Кендъл-Бар от Института по океанография „Скрипс“. Данните от наблюдавани 13 женски тюлена показват, че те успяват да спят, докато са в най-дълбоките части на морето, които са под районите, обикаляни от хищниците.
Въпреки че хората не могат да прилагат стратегии на животните, то изучаването на обитателите на дивата природа показва колко гъвкави са механизмите за сън и как природата е адаптирала организмите да се справят в опасни ситуации, отбелязва Асошиейтед прес.