Живото човешко съкровище Мадлен Божилова представи колекция автентични дрехи в Регионалния исторически музей във Враца

Мадлен Божилова – единствената българка, изработваща традиционна кюстендилска сая по автентичен начин и обявена за ЮНЕСКО за живо човешко съкровище, беше във Враца, за да участва в събитията по повод Европейската нощ на музеите, организирани от Регионален исторически музей (РИМ) – Враца. Тя представи колекцията „Пътуване във времето“.
„Преди повече от година имахме преговори с Мадлен да участва и се радваме много, че врачани имаха възможност да видят красивите кенарени, свилени модели, които са и съвременни, но и с елементи на традиционната българска носия“, каза за БТА Силвия Гарванска от РИМ. 
"Колекцията представя времето, откакто са изчезнали майсторите и са спрели да се носят българските носии, до днес. Минава се през различните етапи на модата - клоширани поли, сака, костюми, докато се стигне до днешно облекло. В колекцията всичко е истинско – коприната, вълна, платовете са ръчно тъкани“, каза за БТА Младлен Божилова. Тя излезе на сцената с кюстендилска сватбена носия, която сама е изработила. По думите ѝ е голяма отговорност да бъдеш "живо човешко съкровище". "Почти винаги съм с избодени пръсти, нямам телевизор в къщи, непрекъснато работя, обикновено не почивам уикендите, наистина е огромен труд“, разказа Божилова. 
Тя казва, че е посветила живота си на издирването и усвояването на осемнадесет вида техники за обработка на кюстендилската сая. "Занесох малко парче сърма в швейцарска лаборатория, за да я изследвам, и се доказа, че платът съдържа истинско злато и сребро. Реално всичко в моята носия е истинско злато и сребро. Намерила съм майстор, седмо поколение, който изработва нишките за облеклата. За съжаление в България този занаят се е загубил“, допълни Божилова. Тя получава голямото признание през 2021 година за опазването на занаяти, които са застрашени от изчезване. Членува в Световната асоциация на занаятите и е представител на организацията за България. Владее три езика, завършила е Национална художествена академия със специалност „Художествен текстил и пространствен дизайн“. Във Враца идва за втори път, но за първи път представя колекцията си. 
Около 600 души посетиха РИМ – Враца, за да се включат в организираните събития. Гости имаше от населени места от област Враца, както от Монтана, София. „Всяка година имаме нови елементи, надграждаме инициативата. За младата аудитория представихме атмосферичен електронен звук, имахме и исторически възстановки „Средновековна военна реконструкция“ и „Огнесъздаденият Дионисий“, представени от Археологически комплекс „Калето“ – Мездра и театрална група „ТЕМП“, каза за БТА директорът на РИМ – Враца Георги Ганецовски. По думите му дефилетата се харесват от публиката и тази година има две ревюта на носии и колекцията на Мадлен Божилова.  
„Инициативата се осъществява с основната цел устойчива популяризация на музеите, на културното наследство, на дарителството, на събирателската работа на музейните работници. Това е историята, нашите корени, които ние трябва да съхраним“, допълни Ганецовски. 
Директорът на СУ „Отец Паисий“ – Враца Диана Банкова каза за БТА, че възпитаници на училището участват активно в дейности на РИМ – Враца. „Партнираме активно с клуб „Наследство“ и отдел „Етнография“ към музея, където децата правят различни възстановки, претворяват етнографски, археологически моменти от историята на нашия край. Тази вечер участваха с работилница за плъстене на вълна от майсторските занаяти, характерни за нашия край. Танцьори от училището участваха във възстановката на един позабравен ритуал, характерен за Северозападния край - Калуш. Той има за цел да прогони злите сили и да възстанови здравето и хармонията“, разказа Диана Банкова. В голямата зала на РИМ е позиционирана изложба на абитуриентите от училището от специалност „Рекламна графика“ и показват техния пет годишен труд в усвояването на професията. 
Днес, 18 май,  е Международният ден на музеите, сочи справка в отдел „Справочна“ на БТА. Отбелязва се от 1978 г. с решение на 11-ата Генерална конференция на Международния съвет на музеите в Москва, СССР (23-29 май 1977),  с цел да се повиши информираността на международната общност за ролята на музеите като средство за културен обмен, обогатяване на културите на народите и постигане на взаимно разбирателство. Темата на деня през 2025 г. е „Бъдещето на музеите в бързо променящите се общности“, като акцентът е върху това как музеите могат да се ориентират и да допринесат за един свят, който търпи дълбоки социални, технологични и екологични промени.