Как гражданите могат да се справят с вълната от дезинформация в социалните мрежи обсъдиха политици и журналисти с представители на гражданското общество на дискусия, организирана от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) в Атина. Подобни дискусии бяха организирани по-рано тази година в София и в Кишинев. Събитието "Гражданите могат да победят дезинформацията" се излъчваше на живо онлайн.
Павлос Маринакис, говорител на гръцкото правителство и държавен секретар към министър-председателя на Гърция, Димитрис Димитриадис, председател на секция „Външни отношения“ на ЕИСК и Ниови Рингу, ръководител на представителството на Европейската комисия в Атина подчертаха в началото на дискусията значението на борбата с дезинформацията.
Пет са основните групи стратегии и инициативи за борба с дезинформацията, каза Андреас Панагопулос от Общогръцката федерация на журналистическите съюзи. Той изтъкна инициативи за медийна грамотност, мрежи за проверка на факти, работа с различни общности, участие на инфлуенсъри и лидери на обществено мнение в кампаниите и сътрудничество с медийните платформи.
Инициативите за медийна грамотност помагат на гражданите да възприемат критично информацията и да разпознават фалшивите новини и пропагандата, каза той и даде примери. В Украйна, в разгара на руската кампания за дезинформация, организации на гражданското общество организираха поредица от семинари, за да помогнат на хората ефикасно да отсяват новините от онлайн съдържанието, което достъпват. Във Финландия, сочена често за лидер в медийната грамотност, граждански организации работят с училищата за включване на медийната грамотност в учебните програми, за да може децата от ранна възраст да разпознават достоверните източници на информация и да се предпазват от дезинформация, каза Панагопулос.
Знам, че звучи утопично, но наистина трябва да положим огромни усилия за борба с дезинформацията, каза Алесандра Бриганти, журналист в кореспондентския екип в Брюксел на италианската осведомителна агенция АНСА. Тя изрази опасения, че отношението на европейските институции към големите технологични компании от САЩ, чиито са част от най-разпространените социални мрежи в света, може да се промени при бъдещата администрация в САЩ. Участниците в дискусията говориха и за бизнес моделите на частните медии и подчертаха ролята на обществените медии в борбата с дезинформацията.
Не бива да демонизираме социалните медии и подкастите, каза журналистът Георгос Христидес. На телефона ми в момента има преки пътища към подкастите на „Уолстрийт джърнъл“, „Гардиън“, „Ню Йорк таймс“, ТикТок, Инстаграм, и ги проверявам, защото журналистите трябва да са в течение с това какво се случва, да са във връзка с хората, чиято дейност отразяват, посочи той. Когато тези политици и общественици видят, че определена тема набира популярност сред последователите им, дори и да не е отразена в традиционните медии, те могат да се подготвят как да реагират, добави той. Дори и когато някоя фалшива новина набира „скорост“, а тези политици знаят, че тя не е вярна, те могат да реагират и да я опровергаят много бързо. Нужно е да следим събитията, да поддържаме връзка с хората, да разбираме какво ги вълнува, каза той. Според журналиста винаги ще има хора, които ще се поддават на конспиративни теории, но такива винаги са съществували, „не можем да променим това“.