Златна Костова, Ивайло Христов и Георги Лозанов представиха две книги с четири незаснети сценария и три повести от Людмил Тодоров в Созопол

Книгите "Посланичката", съдържаща три новели, и "От какавидата до пеперудата. Незаснети" с четири неосъществени сценарии на режисьора и писател Людмил Тодоров (1955 - 2023) бяха представени днес в литературната програмата на "Аполония" в Созопол. За изданията говориха съпругата на автора и преводач Златна Костова, доц. Георги Лозанов, директор на Дирекция ЛИК в БТА, както и актьорът и режисьор Ивайло Христов, който е и автор на предговора в една от тях. "Тези издания и събирането без него физически и с него духом е особено вълнуващо за мен и за неговите приятели, които представят книгите", заяви Златна Костова в началото на събитието. Тя допълни, че Людмил Тодоров е автор на осем книги, като "Посланичката" е деветата и първоначално е планирана да излезе през 2023 г., но се появява от печат, когато нейният автор вече го няма. "Той никога не е бил особено социален, но сега се впусна в едно пътешествие със своите книги, което носи ужасно много радост за мен и сина ми. Вярвам, че той гледа от някъде и ни се радва", каза още тя. Златна Костова допълни, че "Посланичката" (изд. "Знаци") се състои от три малки романа - повести или новели, подбрани лично от Людмил Тодоров и представляват своеобразен триптих. Първата новела "Хроника на едно пропадане“ излиза самостоятелно преди 10-15 години, но през последните пет години от живота си Тодоров "пламенно и сърцато прередактира и пренаписва всичките си книги и така подрежда тези три, че в тях може да видите Людмил от всичките му страни и да видите онова, което не сте знаели за него", допълни Костова. Според нея обаче читателите могат преди всичко да видят себе си. "Той имаше окото на художник", каза още тя. 
Относно книгата с "От какавидата до пеперудата. Незаснети" Костова припомни, че всички филми, които Людмил Тодоров заснема като режисьор, са по негови сценарии. Четирите сценария, които са включени в това издание, тя открива заедно със сина им в компютъра на автора и по думите ѝ могат спокойно да бъдат четени не само от специализирана аудитория, но и от любителите на добрата проза.Доц. Георги Лозанов за "Посланичката"
Доц. Георги Лозанов определи повестите от "Посланичката" като "малки срещи с Людмил": "Ние се харесвахме, чувствах близост с него и имам горчивина, че не я консумирахме достатъчно. Талантите обаче ти дават възможност и след тях и въпреки обстоятелствата на човешкото битие, да продължаваш да общуваш с тях", коментира той. 
По думите на доц. Лозанов е коварно, когато талантът не е само един, защото обикновено се лепва етикет с най-популярния, който при Людмил Тодоров е на режисьор. "Той е добър съвременен български писател, каквито има малцина у нас. Мисля, че това тепърва ще се преоткрива", допълни той. 
Според Лозанов триптихът, който Людмил Тодоров сам съставя, е своеобразна поанта на неговото творчество, а трите творби в книгата могат да се четата като взаимно продължаващи се. В прозата си Людмил Тодоров подхожда към българския преход и онова, което се случва в него вече 35 години, по различен начин. "Първо той сменя оптиката и тя престава да бъде социална и става психологическа. Развръзките между персонажите са силно напрегнати и от тях зависи съдбата на героите. Следят се с безпокойството, с което се следи криминална интрига", коментира Лозанов. Според него Тодоров принадлежи към онова поколение в българското кино, което първо се е загледало в вътре в Аз-а, а не в неговите социални отношения, перипетии и абсурди и вижда как предишният абсурдизъм е сменен с нов такъв. "Предишният беше, че не ни позволяват да живеем живота, който искахме, а абсурдизмът на прехода произтича от това, че се оказахме неспособни да живеем живота, който искахме", обясни доц. Лозанов. 
Той говори и за героите на писателя, които не са мутри, новобогаташи и типичните персонажи на прехода, а са предимно интелектуалци. От тях се очаква да бъдат авторефлективни и имат този етически ангажимент да разберат те какви са и откъде произтичат проблемите им, а от това разбиране и общността да разбере какви са нуждите ѝ. Героите на Тодоров са интелектуалци, които не успяват да изиграят тази роля и авторът показва изключителна симпатия към тях, коментира Георги Лозанов.  
Според него прозата на Людмил Тодоров е и изключително екзистенциалистка, като героите му постоянно трябва да взимат решения, които не могат да взимат, а от друга страна те могат да съществуват и да се грижат за себе си единствено през грижата за другите. В първите две новели неспособността да се погрижиш за другите се оказва смъртоносна, докато в последната новела героинята Соня успява да спаси всички, допълни доц. Лозанов. Ивайло Христов за "От какавидата до пеперудата. Незаснети"
Ивайло Христов определи книгата с четири нереализирани сценария на Людмил Тодоров "От какавидата до пеперудата. Незаснети" (изд. "Знаци", 2024) като уникална. Той припомни думите на Жан-Клод Кариер за това, че сценарият е една какавида, която чака да се превърне в пеперуда. "Тук обаче случаят е различен, защото Людмил пише по друг начин. Днес сценариите са нещо много по-постно, докато тук сценарият е като литературна новела - един завършен литературен продукт и удоволствието е огромно", заяви Христов. Той обясни, че е огромен почитател на творчеството на Тодоров – не само като писател, но и като режисьор и смята, че го познава добре, защото е чел и гледал всичко негово, а освен това имат не един и два денонощни разговора. "Със сигурност съм пристрастен към неговото творчество. Затова гледам на сценариите му като на разговор с продължение", коментира Христов. По думите на актьора, Людмил Тодоров винаги разказва за нещо, което познава и е виждал, затова и филмите му са толкова истински и разбираеми. В дебютния си филм "Бягащите кучета" той разказва за себе си, тъкмо попаднал в академията, сред състудентите и преподаватели и талантливите хора, които нямат възможност да се реализират. "Той беше изключителен наблюдател и слушател. Умееше да слуша толкова хитро, като пуска някоя муха и после седи и слуша. Пуска няколко насочващи въпроса и пак слуша. Виждал съм го и в обратните ситуации. Когато беше изнервен, ставаше ужасно. Така са и героите му – те са интелигентни, топли, смислени хора, можещи, талантливи, а от друга - в тях бушуват всякакви демони. Затова героите му са интересни, сложни", коментира Ивайло Христов и допълни, че освен таланта на изключителен разказвач, той притежава и изключително приятно чувство за хумор. "Дано един ден какавидата се превърне в пеперуда", заяви в края Ивайло Христов. 
Следващото представяне на книгата "От какавидата до пеперудата. Незаснети" предстои в София в рамките на "Алея на книгата" на 14 септември. Дебютният филм на Людмил Тодоров "Бягащи кучета", в който участва Ивайло Христов, ще бъде прожектиран на 25 септември на фестивала "Златна роза" във Варна, допълни Златна Костова. Празниците на изкуствата „Аполония“ се организират от фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Първото издание на фестивала се провежда през 1984 г. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на всякакъв вид изкуства, отбелязват организаторите. БТА е медиен партньор на събитието.