Ще бъдат изпълнени Концерт за цигулка и оркестър в ре минор, оп.47 от Ян Сибелиус и Симфония №1 в до минор, оп.68 от Йоханес Брамс. Пред журналисти диригентът Хектор Родригес каза, че е за първи път във Враца, но за четвърти път България. За първи път е посетил нашата страна преди 15 години, за да избере български музиканти, които да работят в Мексико. По думите му сега се чувства „много добре дошъл“ във Враца и в оркестъра, и се радва, че артистите веднага изпълняват изискванията му, защото това е най-хубавото за един диригент.
„Програмата е много трудна, този концерт на Сибелиус е един от най-трудните, които е писал и въпреки, че го е преработил - го е направил по-труден“, сподели за БТА и Веселин Демирев. Той обясни, че репертоарът е избран от Гусман, но той предварително е знаел за желанието на цигуларя да свири произведение на финландския композитор Сибелиус.
Концертът ще е на 23 февруари, в Градската концертна зала.
Публиката ще може да се наслади на звука на инструмента, на които свири българският цигулар. Направен е от великия майстор Йозеф Гуарнери през 1701 г. Преди него цигулката е била притежание на концерт-майстор на Лондонската симфония от 30-те години на миналия век, след което никой не е свирил на нея.
„Живеех в Далас, когато се запознах с тази цигулка в един магазин – филиал на лондонски магазин, в който възстановяват стари инструменти. Познавах се с тримата майстори и един от тях, които знаеше, че си търся инструмент, ме извика. Беше в много лошо състояние“, разказа Демирев. След 6-7 месечна реставрация успява да я купи с помощта на спонсор, на когото след това връща парите.
По думите му звукът й е прекрасен. „Има много специален звук, рядко от старите инструменти имат такъв брилянтен и в същото време сладък звук. Такава комбинация рядко се намира. Обикновено е или едното, или другото. Тя е нормален размер, но е по-тънка и като я види човек за първи път, се пита „Боже, как ще изкара нормален звук“, а пък тя свири като за три“, обясни известният цигулар.
По думите му причината за това качество е комбинация от майсторство и материал. „Такова дърво вече няма, такива майстори вече няма. Едно дърво, за да стане хубава свирка от него, трябва да стои около 100 години да съхне. Ние вече полетяхме в космоса, а не можем да направим една цигулка като Страдивари навремето. С всичките технологии, с които може да се сканира лакът как е направен например, може да се направи перфектното 3D на цигулката и да се види как е изработена… Но въпреки това няма майстор, който да го постига“, посочи Веселин Демирев.