„Звукът на падането“ триумфира на Германските филмови награди, печелейки 10 отличия

Филмът „Звукът на падането“ (In die Sonne schauen) на режисьора Маша Шилински доминира на Германските филмови награди за 2026 г., печелейки 10 награди, включително най-високото отличие – „Златна Лола“ за най-добър игрален филм, съобщава ДПА.
Германската филмова академия отличи драмата и с награди за най-добър режисьор, най-добър сценарий и най-добра поддържаща женска роля за Лена Урзендовски на церемонията в петък вечер. Филмът, който проследява живота на няколко жени, живеещи в една и съща ферма през различни периоди от време, се състезаваше за наградите с най-много номинации.
Политическият трилър на Илкер Катак „Жълти писма“ (Gelbe Briefe), който разказва историята на двойка художници, изправени пред политически репресии в Турция, получи „Сребърна Лола“.
Отличието „Бронзова Лола“ отиде при комедията на Симон Верховен „О, тази неизразима празнота“ (Ach, diese Lucke, diese entsetzliche Lucke), базирана на едноименния роман на Йоахим Майерхоф.
Майката на Верховен, Сента Бергер, спечели наградата за най-добра актриса за ролята си във филма. 85-годишната актриса изглеждаше видимо развълнувана, докато приемаше наградата си. 
Нейният партньор във филма Майкъл Витенборн получи наградата за най-добра поддържаща роля, докато Август Диел спечели наградата за най-добър актьор за ролята си в „Изчезването на Йозеф Менгеле“ (Das Verschwinden des Josef Mengele).
Режисьорът Вим Вендерс получи Почетната награда на Германската филмова академия за изключителния си принос към германското кино. 80-годишният режисьор, чиито филми включват „Париж, щата Тексас“, „Криле на желанието“ и „Прекрасни дни“, използва речта си при получаването на наградата, за да призове към по-широка дискусия за това как филмовата индустрия трябва да се справя с противоречиви сцени в по-стари произведения. Позовавайки се на неотдавнашния дебат относно гола сцена с участието на тогава 13-годишната Настася Кински в неговия филм от 1975 г. „Погрешно движение“ (Falsche Bewegung), Вендерс коментира, че днес не би заснел сцената по същия начин. Въпреки това той добави, че е „в затруднение“ как да се справи с филми, създадени в друга епоха, тъй като изрязването на сцената „би създало прецедент за всички бъдещи филми“.
Кински наскоро сподели пред вестник Suddeutsche Zeitung, че години наред се е опитвала да издейства премахването на сцената от филма.
Около 1900 гости бяха поканени на събитието в берлинската зала „Функтурм“, което беше прекъснато за кратко поради технически проблеми, пише ДПА.