Звукът на тишината може да се нарисува и всеки да го интерпретира по собствен начин, каза за БТА художничката Лидия Симеонова

Звукът на тишината е много важен. Той е най-силен накрая, излят в картина, за да видите какво е минало през нашите сетива, през нашата чувствителност. Звукът на тишината може да се нарисува и всеки може да го интерпретира по собствен начин. Това каза за БТА художничката Лидия Симеонова на откриването на своята самостоятелна ретроспективната изложба, озаглавена „Звукът на тишината“, в Градска художествена галерия – Пловдив.
За заглавието на експозицията от 88 платна авторката отбеляза, че „дошло“ по много интересен начин. „Някъде прочетох, че художниците са най-самотните хора в света, които трябва да творят винаги сами в тишина, в ателието и прекарват много часове, където пресъздават собствения си свят. И чух заглавието на една песен („Звукът на тишината“ на Саймън и Гарфънкъл б.а.), която просто ме наведе на мисълта, че в тази тишина, в която ние се потапяме, когато творим, се зараждат някакви звуци, някакви форми, някакви въображения, някакви емоции, които излизат от нас“, разказа Симеонова.
Всяка изложба за твореца е отваряне на дълбоко личния му свят. Когато обаче изложбата е ретроспективна и то толкова респектиращо разнообразна, разположена на двата етажа на тази знакова галерия, това вече е категоричност, смелост и отдаденост, както по пътя на творчеството, така и по пътя към зрителя, каза на откриването на изложбата Донка Наблантова, главен експерт в отдел „Култура“ в Община Пловдив.
По думите й още в заглавието Симеонова е избягала от стандартния шаблон за именуване на ретроспективна изложба и отправя предизвикателство - настройва за преживяване, което не разчита на буквалност. „Тишината тук не е липса, а състояние. То е пълно със смисъл и емоционална дълбочина. Звук и тишина образуват оксиморонна двойка с изключително поетичен акцент. Та нима звукът на тишината не е онази енергия, която владее твореца в ателието? Там, където е сам пред платното и с мислите си чрез натрупаните преживявания и впечатления реализира катарзиса си - емоционално пътешествие, чийто плод е произведението“, каза тя.
Според Налбантова изложбата е своеобразен портал, през който зрителят влиза натоварен от делничния ритъм — твърде задъхан и твърде технологичен, за да получи наситения и асоциативен свят, пулсиращ в творбите на художничката. В тях той ще открие символи и знаци, действащи визуално и емоционално и се случва пленителната магия на диалога творба-зрител, посочи тя.
По думите на Налбантова „Звукът на тишината“ не е просто поглед назад като равносметка, а утвърждаване на присъствие. „Убедена съм, че тази изложба ще остане в съзнанието на всеки, преминал през портала й заради дълбочината, резултат от умението на Лидия да е умозрителна и да гради вселени заради заряда на живописното й можене, заради смелостта да се изразява чрез различни живописни езици и заради големия дар, който притежава - да е съчетание между талантлив творец и космополитен човек. Виждайки колко хора има тук, явно е и ярък човек, умеещ да приобщи приятели и ценители“, каза още тя.
Лидия Симеонова е завършила „Изобразително изкуство“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1983 г. е участник в множество международни изложби. Работи в областта на живописта, акварела и графиката. Прекарва над 30 години в чужбина.
През 2022 г. се завръща окончателно в родния Пловдив с изложбата „Да затворя кръга“ в галерия „Аспект“. В продължение на почти две години оглавява Дружество на пловдивските художници. Сред по-значимите ѝ отличия са сребърен медал за илюстрация в конкурс в Италия от 1993 г.; първо място в представителна изложба във Франция през 1994 г.; първо място на Международен конкурс по изкуство в Австралия през 2007 г.; 3-то място в изложба „Силата на портрета“ в Рим; Почетна диплома от Medial 2 Art Biennial; обявена е за „Художник на годината 2010" в галерия Boxheart, Питсбърг, щата Пенсилвания, САЩ.