2026 г. ще е решаваща за енергетиката в България, е посочено в анализ на Соларна академия България

2026 г. ще бъде година на решения в енергетиката, в която ще стане ясно дали България ще използва шанса си да се позиционира като активен участник в новата енергийна и индустриална архитектура на Европа или ще остане в периферията, зависима от външни фактори и стари модели. Това е посочено в анализ на д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Соларна академия България, получен в БТА. 
Според Тодоров в края на 2025 г. българската енергетика и ВЕИ секторът влизат в решаваща фаза. От една страна, Европейският съюз (EС) ускорява енергийния преход с нови цели, регулации и индустриални политики. От друга българската система вече усеща напрежението от бързия ръст на възобновяемите източници, ограничен мрежов капацитет и отлагани реформи на пазара.
В анализа е припомнено, че през 2023 г. влезе в сила обновената Директива за възобновяема енергия (RED III), която повиши общата задължителна цел за дела на ВЕИ в ЕС до минимум 42,5  на сто до 2030 г., с амбиция за 45 процента. Това означава почти удвояване на сегашния дял на възобновяемата енергия в Европа и поставя силен натиск върху държавите членки да ускорят проектите, разрешителните и свързаната инфраструктура, отбелязва Тодоров.
България вече е поела национален ангажимент за 34,1 на сто дял на ВЕИ до 2030 г. - цел, която изглежда постижима на хартия, но на практика изисква значително ускорение в електроенергетиката, отоплението, охлаждането и транспорта. В транспортния сектор страната вече прие индикативна цел поне 14 процента от енергията да е от възобновяеми източници до 2030 г., което е още едно ниво на натиск към системата. Паралелно с това през 2024 г. ЕС финализира реформата на пазара на електроенергия. Новият дизайн позволява по-широко използване на дългосрочни договори и цели по-стабилни цени, по-малка зависимост от изкопаеми горива и по-добра защита на крайните потребители. Това променя дългосрочно условията за инвестиции във ВЕИ и за индустрията, е посочено в анализа.
Към тази картина се добавя и Net-Zero Industry Act (NZIA) - регламентът, който поставя за цел до 2030 г. 40 на сто от нужните годишни обеми от "нет-нулеви" технологии (соларни панели, батерии, вятър, водород и др.) да се произвеждат в ЕС. Това вече не е само енергиен въпрос, а е индустриална политика. България има шанс да привлече част от тези производства, но само ако създаде предвидима среда и подготви кадри, смята Тодоров.
През последните години България постигна значителен ръст на ВЕИ особено при фотоволтаиците. Страната вече е изпълнила и надминала част от старите си цели за 2020 г. В същото време обаче се очертават три ясно видими проблема, които ще определят 2026 г. Единият е ограниченият мрежов капацитет, вторият е несигурността около либерализацията на пазара за домакинствата и третият е повишението на цените при домакинствата, е отбелязано в анализа.
Европейската комисия вече предупреди, че ако не бъдат ускорени инвестициите в електропреносната и електроразпределителната инфраструктура, до 2040 г. ЕС може да се наложи да откаже до 310 TWh възобновяема енергия годишно, което е почти половината от потреблението на домакинствата в Съюза през 2023 г. Именно затова в края на 2025 г. се подготвят нови мерки за централизирано планиране на мрежата, ускоряване на разрешителните и конкретни срокове (две години) за одобрение на големи инфраструктурни проекти. За България това има двоен ефект - от една страна отваря възможности за финансиране на мрежови проекти, дигитализация и локални решения (включително батерийни системи, разположени при подстанции и в индустриални зони), а от друга поставя изискване за ясен национален план: кои региони са приоритетни, как се комбинират мрежови инвестиции със съхранение, как се интегрират новите ВЕИ, е посочено в анализа.
През 2026 г. вече няма да е достатъчно да се говори само за повече фотоволтаици. Фокусът ще се измести към „умна мрежа + съхранение + гъвкаво потребление“. Това включва батерийни системи към ВЕИ паркове и индустриални потребители; по-активно участие на бизнеса в балансирането на системата; въвеждане на динамични тарифи и стимули за преместване на потреблението; развитие на енергийни общности и локални енергийни модели, отбелязва анализът.
Според Тодоров през 2026 г. бизнесът ще бъде принуден да мисли стратегически за енергията си. Освен това домакинствата постепенно ще навлизат в нова реалност. Дори при регулиран пазар цените вече се променят, а в средносрочен план либерализацията ще се върне в дневния ред. Подготовката за това чрез собствено производство (покривни фотоволтаици, балконни системи, енергийни общности) ще става все по-важна, смята той.
В анализа е посочено още, че Net-Zero Industry Act поставя ясна цел - до 2030 г. 40 на сто от нужните технологии за зеления преход да се произвеждат в ЕС. Това засяга не само големите - батерии, фотоволтаици, вятърни турбини,но и цялата верига: електроника, системна интеграция, софтуерни решения, сервиз, обучение. 2026 г. ще бъде година, в която ще се вземат ключови решения къде ще се разположат нови производствени мощности, ще се планират индустриални зони, логистика и човешки капитал и ще стане ясно кои държави са готови да предложат квалифицирани кадри. България има реално предимство като географско положение, членство в ЕС, вече активен ВЕИ пазар, но и сериозен дефицит - липса на подготвени специалисти в нужния мащаб. Ако не се инвестира системно в обучение на инженери, техници, проектанти, мениджъри на енергийни проекти, страната ни рискува да остане терен за проекти и пазар за чужди технологии, вместо да развие собствена добавена стойност, е отбелязано в анализа. Един от основните изводи в  него е, че предстоящата година за българския бизнес ще бъде година на прагматични решения. Компаниите с високо енергийно потребление ще трябва да решат дали да продължат да приемат цената на енергията като "външен шанс" или да изградят собствена стратегия - ВЕИ + съхранение + дългосрочни договори. Малкият и средният бизнес ще започнат да усещат конкуренцията на фирми, които вече имат предвидими и по-ниски енергийни разходи. Все повече партньори, особено международни, ще гледат не само финансовите показатели, но и енергийния и ESG профил на българските компании. В този контекст ВЕИ престават да бъдат зелена добавка и се превръщат в ядро на бизнес стратегията, анализира Тодоров.
За домакинствата 2026 г. няма да донесе внезапен шок, но ще донесе ясен сигнал, че старият модел - евтин ток без инвестиции и без промяна не е устойчив, смята той.