Агрохранителната верига може да бъде изключително ефективна, когато се превърне в агрохранителна система, заяви Кирил Вътев

Агрохранителната верига може да бъде изключително ефективна, когато се превърне в агрохранителна система. Това заяви бившият земеделски министър Кирил Вътев по време на Седемнадесети национален бизнес форум "Храните - вкус, качество или реалност", организиран от Съюза по хранителна промишленост (СХТ), който се провежда днес в София.
Според проф. Елка Василева от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) не съществува единна формула и единно решение за справяне с предизвикателствата пред агрохранителната верига в смисъла на устойчивостта и отпадъците.
По думите ѝ всички участници по веригата трябва да работят заедно, за да намерят работещи решения и да споделят своите практики, за да се превърнат с стандарти и да се разпространят. Василева подчерта, че във времена на заплахи като световни пандемии, войни и хранителна несигурност всяка добра практика за ограничаване разхищението на храни трябва да бъде споделяна и документирана, за да намира по-широко приложение.
Кирил Вътев цитира данни, според които България изхвърля между 680 000 и 700 000 тона храни годишно. Той припомни за Българската хранителна банка, чиято цел е да спасява излишъка от храни и да го доставя по най-бързия начин до хората в нужда. По думите на Вътев, ако тя получи възможност да спаси само половината от този излишък, у нас няма да има нито един гладен човек. Проблемът в случая е, че всеки оператор на храни, който ги дари, дължи ДДС. В момента всеки оператор на храни, независимо дали производител или търговец, може да дари един процент от годишния си обем, без да заплаща ДДС.
Вътев отбеляза също, че социалното подпомагане на общините не желае да получава дарение, предпочита да купува храните и призова всеки да се сети защо.
Вътев посочи, че най-важното нещо за бизнеса е средата. У нас безбройните разрешителни режими отказват предприемачите, вместо да ги насърчават.
Що се отнася до въглеродните емисии, Вътев припомни казуса с индустриалния коноп, който дълги години беше забранен за отглеждане у нас, а до ден днешен продължава да действа забрана за неговата преработка. Той подчерта, че конопът има широко приложение, всичко от него се оползотворява, освен това е изключително ценен в сеитбооборота и е много сериозен фактор в поддържането на почвеното плодородие.
По отношение на често отправяната критика към преработвателите, че ползват вносни суровини, Вътев каза, че в България няма кой да осигури необходимите количества. Нямаме нито една кланица, която да разфасова и да продава месо, имаме над 100 кланици, които продават заклани животни. На месопреработвателите им трябва месо, а не цяло заклано животно. Затова всички сме принудени да внасяме месо, в България няма кой да ни го осигури, посочи Вътев. По думите му в преработката на плодове и зеленчуци ситуацията е подобна.
По отношение на растителните отпадъци Вътев подчерта, че всичко може да се компостира, а същото важи и за утайките от пречиствателните станции. 
Вътев завърши с темата за кооперативите. Модерните кооперативи в Европа са създадени за пазарен успех - те си намаляват разходите, стават много по-ефективни, специализират се в определени продукти, свалят си себестойността, купуват заедно суровини и материали на по-добри цени. Затова накрая, когато продават, имат по-голяма преговорна сила. По думите на Вътев, за да имаме кооператив у нас, трябва да имаме силно работещи браншови организации, а без закон за браншовите организации цари хаос.
Според него, докато не се изчистят от земеделието хората, които са в него само заради субсидиите, не можем да говорим за продоволствена независимост, за коопериране и за някакъв пазарен успех.