Aгрохранителните системи остават критично недофинансирани въпреки рекордното климатично финансиране, сочат доклади на ФАО

Селскостопанските и хранителните системи са източник на около една трета от общите антропогенни емисии на парникови газове, но същевременно получават само малка част от необходимото климатично финансиране. Това сочат доклади на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО-FAO), публикувани на климатичната конференция КОП30 в Белем, Бразилия.
Финансовите потоци към агропромишлените системи възлизат на едва 100 млрд. долара за периода 2021-22 г., което представлява само 7,2 процента от общото климатично финансиране при прогнози, че за постигане на устойчивост са необходими над 1 трлн. долара годишно. Без трансформативно финансиране въздействията, предизвикани от климата, подкопават продоволствената сигурност, повишават бъдещите разходи и заплашват прехраната на повече от 1 милиард души, които се изхранват от агропромишлените системи, се предупреждава в доклада „Финансиране на развитието на агропромишлените системи, свързано с климата – глобални и регионални тенденции“ на ФАО.
През 2023 г. климатичното финансиране за всички сектори е достигнало рекордните 145 млрд. долара, повишавайки се с 11 процента в сравнение с предходната година. Същевременно обаче финансовите потоци към агрохранителните системи са останали до голяма степен без промяна спрямо 2022 г., нараствайки с едва 1 процент.
Секторите, свързани основно с производството на храни – растениевъдство, горско стопанство, животновъдство и рибарство – продължават да бъдат недостатъчно финансирани, като климатичното финансиране за тях е намаляло с 14 процента през 2023 г., представлявайки едва 4 процента от общото.
Финансовите потоци, насочени към агрохранителните системи, продължават да отдават приоритет на адаптацията, отразявайки ключовата роля на сектора в изграждането на устойчивост към изменението на климата, се отбелязва в доклада. 
Към адаптация са били насочени 45 процента от средствата за агрохранителните системи, като най-големи дялове от финансирането са получили земеделското развитие, околната среда и биоразнообразието.
Агрохранителните системи са водещ приоритет в националните планове за адаптация (NAP) на всички развиващи се страни, като 97 процента съобщават за последици, свързани с климатичните промени, за насажденията, домашните животни, горите, рибарството, аквакултурите, хранителната сигурност, веригите за създаване на стойност, според друг доклад на ФАО.
В националните си планове за адаптация страните очертават стратегии и мерки за приспособяване към промените с средата, предизвикани от изменянията на климата, уточнява на сайта си Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК) – глобалния договор, залегнал в основата на формата КОП. Такива мерки могат да бъдат разработване на сортове насаждения, устойчиви на суша, промяна в цикъла на засаждане и прибиране на реколтата, построяване на напоителни съоръжения и др.
Мерките за адаптация на агрохранителните системи, залегнали в тези планове, обаче не отговарят на рисковете, установява анализът. Само 16 процента от тези мерки са насочени пряко към ефектите от измененията в климата, а едва 14 процента – към нуждите на уязвими групи от населението като жени, коренно население, младежи, собственици на малки ферми и други.
Само в една трета от плановете за адаптация са залегнали оценки на климатичните рискове и уязвимостта на съответните държави и общности и в по-малко от половината прилагат надеждни методи за оценка и приоритизиране на адаптацията. 
Прилагането на мерките освен това се сблъсква с устойчиви рискове – близо половината от страните съобщават, че разполагат с ограничен технически капацитет, слаба координация , недостатъчно финансиране и трудности при привличането на частния сектор.
Същевременно мерките, насочени към агрохранителните вериги, са силно недофинансирани – те получават едва 20 процента от средствата за адаптация по националните планове, макар за тях да е необходимо 54 процента от общото финансиране за тази цел.
В близо половината от националните доклади освен това се отчитат щети и загуби в агрохранителните системи – повече, отколкото във всеки друг сектор.