Ай Ен Джи търси купувачи за кредити за центрове за данни на стойност 500 млн. долара, пише Си Ен Би Си


Ай Ен Джи (ING) търси купувачи за портфейл от 12 кредита за центрове за данни на обща стойност около 500 млн. долара, пише Си Ен Би Си, присъединявайки се към по-широката тенденция банките да прехвърлят кредитния риск, свързан с изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект.
Според публикация на Блумбърг от днес, позоваваща се на запознати с въпроса източници, търгът включва дял от кредит на стойност 25 млн. долара, свързан с проекта „Старгейт” (Stargate) в щата Ню Мексико, в който участват „ОупънЕйАй” (OpenAI), „СофтБанк” (SoftBank) и „Оракъл” (Oracle), както и някои други кредитни активи, свързани с „Вантидж дейта център” (Vantage Data Centers) и „СайръсУан” (CyrusOne).
По информация на Блумбърг Ай Ен Джи ще проведе конкурентен търг от типа BWIC (bids-wanted-in-competition), като офертите за дялове от по най-малко 10 млн. долара трябва да бъдат подадени до 19 ноември. При този вид търг инвеститорите се конкурират, като наддават за отделни части от кредитен портфейл.
Говорител на Ай Ен Джи отказа коментар.
Защо банките продават
Продажбата подчертава разрастващия се пазар за прехвърляне на кредити за центрове за данни от банките към фондове за частно кредитиране, управляващи дружества и застрахователи на фона на нарастващото финансиране на бума в областта на ИИ.
Инвестиционните банки обикновено използват модел, при който отпускат кредити с намерението впоследствие да ги разпределят сред други инвеститори, заяви Ханк Каленти, глобален пазарен стратег в Ес Ем Би Си (SMBC).
„Купувачите могат да бъдат както инвеститори в частно кредитиране, така и управляващи дружества и застрахователи и те биха придобили тези активи заради очакваната по-висока доходност“, каза той.
Продажбата на Ай Ен Джи идва на фона на нарастващи опасения за рязкото увеличаване на дълга, свързан с изграждането на инфраструктура за ИИ, както и за възможността доходността за инвеститорите да се окаже разочароваща.
Тези опасения се засилиха след убедителната победа на демократите на междинните избори в САЩ, която може да доведе до мораториуми или по-строги ограничения върху строителството на центрове за данни в някои щати.
Възприеманият риск от забавяне на строителството предизвика рязък срив на акциите, свързани с ИИ, вчера. Технологично ориентираният индекс Nasdaq Composite приключи сесията със спад от 5,5 на сто – най-лошото му представяне от април 2025 г. насам, като навлезе и в територията на корекция.
„Дали банките ще продават повече активи заради опасенията от мораториуми върху центровете за данни за ИИ, зависи от съотношението между разходите – отстъпката при продажбата – и ползата от освобождаването от експозицията, което осигурява средства за ново кредитиране” каза Каленти пред Си Ен Би Си. „Към разходите трябва да се добави и необходимостта експозицията да бъде обяснена пред управителния съвет“, коментира той.
„Това може да е обичайна бизнес практика, а може и да е опит на финансиращите институции да излязат от позициите си, преди възможността да се затвори“, добави Каленти.
Прукса Иамтонгтонг, ръководител на отдела за азиатско-тихоокеанските акции в „Абърдийн инвестмънтс” (Aberdeen Investments), заяви, че успехът на демократите е засилил опасенията от по-строг контрол върху изграждането на центрове за данни в момент, когато инвеститорите и без това поставят под въпрос финансирането и възвръщаемостта на мащабните капиталови разходи за ИИ.
„Смятаме, че волатилността в краткосрочен план може да се запази, докато пазарът оценява потенциалните забавяния в строителството на центрове за данни в САЩ и ограниченията пред изчислителния капацитет.“
Уолстрийт намалява експозицията си
По-рано тази година се появиха съобщения, че кредитори от Уолстрийт, сред които „ДжейПи Морган Чейз” (JPMorgan Chase) и „Морган Станли” (Morgan Stanley), проучват различни начини да намалят експозицията си към кредитирането на строителството на центрове за данни.
Според публикация на „Файненшъл таймс” от 3 май мерките включват продажба на части от дълговите експозиции чрез частни сделки с небанкови кредитори, както и използване на т.нар. трансфери на значителен риск. При тях част от кредитния риск на банката се прехвърля към инвеститори, което освобождава капацитет в баланса ѝ за ново кредитиране.