„На този етап компромисът не е симетричен, когато има риск инфлационните очаквания да загубят стабилността си. Цената на закъснялото действие може да надхвърли цената на това да се действа малко по-рано“, посочи Радев по време на конференция на Исландската централна банка в Рейкявик.
Изказването му е направено на фона на нарастващи очаквания, че ЕЦБ може да пристъпи към първо повишение на основните лихвени проценти от 2023 г. насам. Конфликтът в Близкия изток доведе до ускоряване на инфлацията в еврозоната, която отново се отдалечава от целта на ЕЦБ от 2 процента.
Част от представителите на централната банка призовават за изчакване, за да се оцени дали по-високите цени на енергията ще имат траен вторичен ефект върху икономиката и инфлацията. Други изразяват опасения, че по-високите лихви могат допълнително да натежат върху икономическия растеж в еврозоната.
Според Радев обаче паричната политика не може да бъде единственият инструмент за справяне с кризата. Той призова правителствата в Европа да подкрепят усилията на ЕЦБ чрез фискални мерки, инвестиции и структурни реформи.
„Паричната политика не може да бъде единствената отбранителна линия. На фона на повтарящите се шокове в предлагането, фискалната политика, инвестициите, енергийната ефективност и структурните реформи са от значение за икономическата устойчивост“, заяви той.