Вече има много нови изисквания както към корабите, така и към екипажите, допълни Стоянов. По думите му все повече стават плавателните съдове, които имат възможност да използват различни горива. Сред финландските фиорди се движат автономни кораби, а скандинавските държави разчитат и на електрически плавателни съдове, допълни Стоянов. Според него се търсят и варианти за използването на водорода като корабно гориво. Другото направление е ползването на вятъра като помощно средство чрез поставяне на роторни платна.
Процесът е необратим, а 2025 година ще бъде решаваща и тогава ще стане ясно кои корабни компании ще оцелеят и кои ще отпаднат от пазара, каза още Стоянов. Той уточни, че българските фирми, в частност "Параходство Български морски флот", разполагат с модерен парк и не са застрашени.
Като сериозен проблем пред бизнеса кап. Стоянов посочи липсата на достатъчно кадри. Той подчерта, че България е известна в целия свят с морските си специалисти. За пример Стоянов даде една от големите компании, разполагаща със 70 контейнеровоза, която е поверила първите си плавателни съдове, преминали на двигатели с възможност да ползват различни горива, на български капитани. Фирмите разчитат много на офицерите, които произвеждат Висшето военноморско училище и Техническият университет във Варна, каза още Стоянов. И уточни, че бизнесът прави всичко възможно да привлича хората, а заплатите непрекъснато се увеличават.
Според Стоянов развитието на новите технологии може да увеличи интереса на младите хора към морските специалности. По думите му ще ги привлича и това, че освен да плават, те ще имат сериозни шансове за реализация и на брега. Той подчерта, че препоръчва силно и на младите дами да се ориентират към морски специалности, защото ще могат да си намерят бързо работа, при това добре платена.