Неговата позиция беше, че едната от компонентите трябва да бъде постоянна. По думите му тя ще бъде за разходите на ВиК-дружествата за поддръжката на мрежата. По този начин операторите ще имат предвидимост за едни постоянни доходи, с които да разполагат, обясни Иванов. Той уточни, че другата компонента в цената на водата ще е плаваща и ще бъде за разходите на дружествата за осъществяване на услугите, свързани с отстраняване на аварии, заплати, поддръжка на техника и т.н.
Ако цената стане двукомпонентна, това ще е по-справедливо и за потребителите, посочи Иванов. Неговият аргумент беше, че операторите имат разходи по поддръжката на мрежата, независимо дали в даден имот живеят хора или не. Собствениците би трябвало да плащат твърдата компонента от цената за всеки имот, който притежават, независимо къде в страната се намира, обясни Иванов. Той допълни, че така общата тежест на експлоатационните разходи на дружествата ще бъде разпределена много по-справедливо между потребителите.
На въпрос как гражданите ще имат гаранции, че дружествата няма да злоупотребяват с плаващата компонента и да я увеличават непрекъснато, Иванов коментира, че това ще бъде задача на регулатора. По думите му Комисията за енергийно и водно регулиране би следвало да има думата и за размера на твърдата компонента.
Ако се премине към този начин за образуване на цената на водата, за някои потребители тя ще бъде намалена, допълни Иванов. Според него само за хората с повече имоти услугата ще поскъпне.
Председателят на БАВ допълни, че е наложително да бъде разработена Национална програма за намаляване на загубите от вода. Какви стъпки са нужни, за да спрат разхищенията, е известно от години, но като че ли няма лидер, който да движи нещата напред, в цялата държава, каза Иванов. Той припомни, че се разчита на отделните ВиК оператори да преодолеят проблема със загубите, но качеството на тяхната работа не е еднакво навсякъде, сменят се непрекъснато управители, което също пречи на нормалната им работа. В момента липсва системен подход, посочи Иванов. По думите му, ако бъде разработена програма с ясно разписани мерки и бъде определен орган, който да следи за тяхното изпълнение, ще се постигне намалява на загубите на вода в цялата страна.
Пари за инвестиции във ВиК сектора има, бе категоричен Иванов. Според него проблемът е с организацията и с качеството на изпълнение на финансираните проекти. Иванов коментира още, че при отваряне на мерки по различните програми, общините вадят готови проекти и кандидатстват, без обаче да е ясно дали са съгласувани с ВиК-дружествата. Ако има една национална програма, нещата ще се подредят, допълни Иванов и подчерта, че само смяната на водопроводи не решава проблема със загубите на вода.
Според председателя на БАВ и статистиката със загубите е притеснителна. По официални данни те са 61 процента средно за страната, но това са нереалистични числа, защото няма реално измерване, посочи Иванов. По думите му измерването на количествата е от изключително значение, като това трябва започне още от водоизточника. Трябва да се мери на входа на населеното място, после в отделните зони в него, обясни експертът. Според него така ще се придобие ясна представа за пътя на водата, къде "изчезва". Само че това са сериозни инвестиции, такъв тип система се изгражда поетапно и изисква време, допълни Иванов и уточни, че такава модернизация също изисква обща национална програма.