Актът за цифровите пазари: Европейският отговор на пазарната доминация в дигиталната икономика

Европейският съюз премина от продължили години наред дискусии към реални правила за най-влиятелните играчи в дигиталната икономика. С Акта за цифровите пазари Брюксел за първи път наложи превантивна рамка, която не просто санкционира нарушенията на големите технологични компании, а предварително ограничава начина, по който те могат да използват пазарната си мощ. Регламентът поставя под пряк надзор т.нар. „пазители на пазара“ и пренарежда отношенията между платформи, бизнеси и потребители в цифровия вътрешен пазар на ЕС.
Регламентът има превантивен характер и действа ex ante – преди настъпването на вреди за пазара. Той не заменя класическото антитръстово законодателство, а го допълва с ясни правила, които целят да предотвратят нелоялни практики на т.нар. „пазители на пазара“ – големи платформи, които контролират достъпа до основни цифрови услуги. Такива услуги включват онлайн търсачки, социални мрежи, магазини за приложения, браузъри, платформи за видеобмен и посреднически услуги между предприятия и потребители. За да бъде определена като „пазител на пазара“, една компания трябва да има значително въздействие върху вътрешния пазар на ЕС, да оперира в поне три държави членки и да отговаря на високи количествени прагове за оборот, пазарна капитализация и брой активни потребители.
През септември 2023 г. Европейската комисия официално определи първите седем „пазители на пазара“ – „Алфабет“ (Alphabet), „Амазон“ (Amazon), „Епъл“ (Apple), „БайтДенс“ (компанията майка на „ТикТок“ - TikTok), „Мета“ (Meta), „Майкрософт“ (Microsoft) и „Букинг“ (Booking). Регламентът предвижда подробен списък от задължения и забрани, сред които забрана за самооблагодетелстване, задължения за оперативна съвместимост, преносимост на данните, свобода на избор за потребителите и по-висока прозрачност при рекламните услуги.
Ролята на Комисията за защита на конкуренцията в България
В прилагането на Акта за цифровите пазари ключова роля има Европейската комисия, която е единственият орган с правомощия да установява нарушения и да налага санкции. Националните органи, включително Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в България, участват в поддържащи и координационни механизми. С решение на Съвета по европейски въпроси и с измененията в Закона за защита на конкуренцията, обнародвани през ноември 2025 г., КЗК е определена за национален компетентен орган с разширени функции по подпомагане на Европейската комисия.
От КЗК посочиха пред БТА, че регламентът се прилага централизирано, но изисква активно национално участие при проучвания, проверки и мониторинг. Комисията ще подпомага европейските разследвания чрез съдействие при проверки на място, снемане на устни обяснения и предоставяне на информация. Това се вписва във вече съществуващите механизми за сътрудничество в рамките на Европейската мрежа по конкуренция и не представлява изцяло ново правомощие, а разширяване на досегашната практика.
По оценка на КЗК, Актът за цифровите пазари ще създаде по-благоприятна среда за българските предприятия, които използват големи платформи за търговия, реклама и маркетинг. Ограниченията за самооблагодетелстване и за налагане на условия върху ценовата политика на бизнес клиентите се очаква да разширят възможностите за достъп до потребителите и за самостоятелно определяне на търговската стратегия.
Практическо прилагане и първи санкции на европейско ниво
Регламентът вече навлезе във фаза на активно прилагане. Европейската комисия започна първите проверки срещу определени „пазители на пазара“ заради съмнения за непълно съответствие с изискванията за прозрачност и оперативна съвместимост. В този контекст „Епъл“ уведоми Комисията, че услугите „Епъл адс“ (Apple Ads) и „Епъл мапс“ (Apple Maps) отговарят на праговете на Акта. В началото на февруари тази година ЕК призна, че това наистина е така. 
През април 2025 г. Европейската комисия наложи глоби от по 500 млн. евро на „Епъл“ и „Мета“ за нарушения на изискванията на Акта за цифровите пазари. Санкциите показаха, че регламентът разполага с реални инструменти за правоприлагане. Същевременно други компании представиха планове за съответствие, които се разглеждат от службите на Комисията, а на пазара вече се наблюдават промени, свързани с по-широк избор за потребителите и по-голям достъп до данни за бизнес клиентите.
В края на миналата година „Епъл“ (Apple) обяви, че подготвя за европейския пазар добавяне на функции за съвместимост между своите смартфони „айФон“ (iPhone) и устройства, произведени от конкурентни компании. Европейската комисия приветства обявените нововъведения, които са продиктувани от прилагането на европейския акт.  Американската технологична корпорация добавя две нови функции в новата актуализация на операционната система „айОуЕс26“ (iOS 26), която бе пусната за разработчици миналата седмица в бета версия, преди да бъде разпространена за широката публика. 
Тези две нови функции на „айФон“ произтичат от решение, взето през март от Еврокомисията относно съвместимостта между операционната система „айОуЕс“ (iOS) и свързаните устройства. Тези функции би трябвало да бъдат налични в ЕС през 2026 година.  
„Епъл“, който от самото начало оспорва Акта за цифровите пазари, призова през септември ЕС да отмени регламента, твърдейки, че той е довел до влошаване на услугите за потребителите на продуктите на компанията и ги е изложил на рискове за сигурността и личните данни, от които преди са били защитени.
Европейският модел на прилагане, националните подходи и перспективите
Прилагането на Акта следва силно централизирана логика, но държавите членки играят важна поддържаща роля. Националните органи участват в проверки, обмен на информация и консултативни механизми чрез Европейската мрежа по конкуренция и Консултативния комитет по цифровите пазари. В отделните страни се очертават допълващи подходи – Германия използва националното си конкурентно право паралелно с процедурите на ЕС, Франция акцентира върху оперативната съвместимост, Нидерландия – върху защитата на малките разработчици, а Италия залага на пазарен мониторинг при ограничен капацитет.
В България КЗК се концентрира върху наблюдението на въздействието на акта върху малките и средните предприятия и върху достъпа им до цифровите пазари. Регламентът забранява въвеждането на паралелни национални правила, насочени специално към „пазителите на пазара“, но допуска прилагането на общото конкурентно право, което поражда дебати за баланса между европейската и националната компетентност.
До май 2026 г. Европейската комисия трябва да представи първия си цялостен доклад за прилагането и ефективността на Акта за цифровите пазари. Очакванията са, че регламентът ще допринесе за по-хармонизиран цифров вътрешен пазар, по-голяма правна сигурност за бизнеса и по-широки възможности за иновации при равни условия за всички участници.