Неправителствената организация, която публикува два доклада по темата днес, твърди, че модните марки, произвеждащи продукцията си в Индия, Бангладеш, Пакистан и Шри Ланка, трябва спешно да предприемат стъпки за защита на правата на работниците в своите вериги за доставки.
При изготвянето на тези доклади „Амнести Интернешънъл“ се е позовала на близо 90 интервюта, проведени в 20 фабрики в тези четири страни. Докладите документират „широко разпространени нарушения на свободата за членство в синдикална организация в шивашката индустрия“, проявяващи се в злоупотреби с правата на работниците и актове на тормоз и насилие от страна на работодателите, твърди организацията.
„В много отношения модната индустрия е модел, основан на експлоатацията на евтин труд, и сме свидетели как страни производителки като Индия, Пакистан и Шри Ланка са принудени да поддържат ниски заплати и да пречат на членуването в синдикати, тъй като искат марките да правят поръчки при тях“. Това заяви пред АФП Доминик Мюлер, изследовател на текстилната индустрия в „Амнести Интернешънъл“.
Въпреки че текстилният бранш осигурява до 40 на сто от работните места в производствения сектор в тези страни, работниците са „недостатъчно платени и претоварени, с ограничен достъп до основни права и систематично биват лишавани от правата си чрез неформални и несигурни договори“, отбелязва „Амнести интернешънъл“.
Неправителствената организация подчертава, че за съжаление шивашката промишленост не е предприела адекватни мерки за спазването на тези основни права. „Амнести интернешънъл“ е изпратила въпросник до 21 компании, с който да получи информация относно техните политики за правата на човека, практики за мониторинг и конкретни действия, свързани със свободата на синдикално сдружаване. Според организацията обаче много малко елементи са налице, за да се прецени дали политиките за правата на човека се прилагат във фабриките.
Тези доклади са публикувани на фона на премахването от страна на ЕС на директива относно проверката на социалната и екологична политика на големите компании.
В средата на ноември евродепутатите одобриха намаляването на обхвата на засегнатите компании и премахване на някои от техните социални и екологични задължения.