Анализатори повишиха прогнозите си за цените на петрола тази година заради продължителните нарушения на износа от Персийския залив

Анализатори повишиха прогнозите си за цените на петрола през 2026 г., като очакват референтният сорт Брент да се търгува средно за близо 90 долара за барел, съобщи Ройтерс. Очакванията за по-високи цени на петрола се отдават на нарушенията на износа на суровината от региона на Персийския залив, които компенсират ефектите, произтичащи от опасенията за растежа на търсенето.
Проучване сред 30 икономисти и анализатори, проведено през септември, сочи, че средната цена на петрола сорт Брент се очаква да бъде 89,05 долара за барел през 2026 г., а на американския суров петрол – 83,90 долара за барел.
Прогнозите за средната цена на Брент варират от 77,27 до 97,60 долара за барел.
Някои анализатори заявиха, че инвестоторите все повече се убеждават, че пълното възстановяване на износа през Ормузкия проток остава малко вероятно в близко бъдеще, което оставя запасите да поемат голяма част от недостига в предлагането.
„Не очакваме разрешаване на конфликта през следващите три до шест месеца“, заяви Сувро Саркар, ръководител на отдела за енергийни изследвания в „Ди Би Ес Банк“ (DBS Bank). „Съществуват значителни рискове за повишаване на цените над прогнозите ни, ако конфликтът продължи да ескалира, вместо да се успокои“, добави той.
Ейч Ес Би Си (HSBC) посочи, че базовият ѝ сценарий предполага само постепенно подобряване на условията за корабоплаване и „структурно ограничен“ Ормузки проток. Прогнозата на банката включва и бавно възстановяване на петролните доставки спрямо сегашните нива, но трафикът ще остане значително под нивото отпреди конфликта - приблизително 19-20 милиона барела дневно.
„Голдман Сакс“  (Goldman Sachs) изчислява, че износът на петрол от страните от Персийския залив, включително т.нар. сенчест износ, извършван от кораби с изключени транспондери за местоположение, се е възстановил до 23,3 милиона барела дневно през последната седмица, което е в съответствие със средното равнище за 2025 година. Износът се е удвоил през септември, посочи американската банка в анализ по темата.
Според анализатори запасите в Китай са един от най-важните фактори на несигурност за петролния пазар през следващата година. Най-големият вносител на суров петрол в света е използвал значителните си запаси, натрупани преди избухването на военните действия, през голяма част от конфликта, което е намалило нуждата да се конкурира за петролни доставки на световните пазари.
Тази тенденция обаче започва да се обръща, тъй като китайският внос се е увеличил през последните два месеца и през август е достигнал близо 9 милиона барела дневно, макар все още да остава под обичайните нива.
„В момента китайските запаси са основната неизвестна в уравнението, тъй като се оказаха много по-големи от очакваното в началото на конфликта“, заяви Давиде Табарели, президент на „Номизма Енерджия“ (Nomisma Energia). Резервът на Китай обаче не е безкраен и може и да не стигне за цялата зима, което означава, че вносът ще се увеличава спрямо сегашните нива, коментира той. 
Въпреки нарастващите опасения за световната икономика повечето анализатори продължават да смятат, че рисковете за предлагането, а не слабостта на търсенето, ще бъдат основният фактор за цените през 2026 година.
„По-бавният световен икономически растеж и по-слабата промишлена активност продължават да ограничават ръста на търсенето”, заявиха анализатори от „Икономист Интелиджънс Юнит“ (EIU). „Тези фактори би трябвало да попречат на цените да достигнат върховете, отчетени непосредствено след избухването на конфликта, дори при запазване на високото геополитическо напрежение“, допълниха те.
Експертите очакват също запасите да намалеят значително през 2026 г., тъй като страните потребителки ще използват аварийните и търговските си резерви, за да компенсират по-ниския износ от Персийския залив.
Повечето анализатори очакват пазарът отново да премине към излишък през 2027 г., когато условията за корабоплаване се подобрят, добивът в страните от Персийския залив постепенно се възстанови, а предлагането извън ОПЕК продължи да нараства.