Фондът за справедлив преход беше създаден като инструмент да бъдат запазени доходите, наградени уменията на трудещите се, както и за създаване на перспектива в регионите, които плащат най-високата цена на прехода, каза за БТА българският евродепутат Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП), който през 2021 г. участва в дебатите в европарламента във връзка със създаването на фонда.
„Самият аз съм дете на миньори и знам какво означават поминъкът и работата за тези хора, които полагат неимоверни усилия в съчетание с вроденото им трудолюбие. Както преди, така и сега най-често срещаното им искане е за сигурност и предвидимост. Хората искат да знаят не просто какво ще бъде затворено, а какво ще бъде създадено на негово място – кога, с какви доходи и с каква перспектива“, посочва Новаков по една от темите в рубриката „ЕС право БГ" на БТА (съвместен проект на Европейския парламент и БТА) – за прилагането у нас на Регламент 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 24 юни 2021 година за създаването на Фонда за справедлив преход.
Регламентите, приети от ЕП, са с правната стойност на закони и се прилагат директно в държавите членки на ЕС за разлика от директивите, които имат стойността на препоръка и се транспонират. Транспонирането е процесът на включването (инкорпорирането) на директивите на ЕС в националното законодателство на държавите членки на Общността. За разлика от регламентите и решенията директивите не са пряко приложими в страните от ЕС, а се изискват национални закони за евентуалното въвеждане на правилата им в законодателството на съответната страна.
В настоящия си мандат членът на Европейския парламент от групата на ЕНП Андрей Новаков е докладчик по новия модел на национални и регионални партньорски планове в рамките на многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028 – 2034 г. На 19 януари, понеделник, предстои съвместно заседание на комисиите по бюджети (BUDG), регионално развитие (REGI) и земеделие и развитие на селските райони (AGRI). Очаква се евродепутатите да обсъдят предложенията за обединяване на регионални, земеделски и други фондове в национални „пакети“ (т.нар. национални и регионални партньорски планове) с изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия Рафаеле Фито (еврокомисар по кохезията и реформите), както и с еврокомисарите Пьотър Серафин (бюджет) и Кристоф Хансен (земеделие).
Предложението, внесено от Европейската комисия на 16 юли 2025 г. като част от Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2028 – 2034 г., е съвместна отговорност на комисиите по бюджет, земеделие и регионално развитие. Андрей Новаков е един от докладчиците. Той е член на Комисията по регионално развитие (REGI), както и на Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент.
В работата си българският евродепутат от групата на ЕНП се фокусира върху регионалната политика, справедливия преход, икономическата устойчивост на регионите и връзката между сигурността и развитието. Регламентът на ЕС за Фонда за справедлив преход (ФСП) е тясно обвързан с новия модел на регионална политика.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-н Новаков, преди близо пет години – през май 2021 г., казахте по време на дебатите в пленарна зала за Фонда за справедлив преход, че „отказвате да кажете на миньорите, че трябва да бъдат зелени, но бедни“. „Ако една стотинка от този фонд отиде за опазване на околната среда, три трябва да отидат при миньорите, при инженерите и при всички, заети в сектора на енергетиката – в мините и в тецовете“, бяха вашите думи. Как оценявате ситуацията сега?
- Когато през 2021 г. казах, че отказвам да кажа на миньорите, че трябва да бъдат „зелени, но бедни“, това не беше лозунг, а предупреждение. Днес, почти пет години по-късно, виждаме, че то е било напълно основателно. Честата смяна на правителства подкопа навременното създаване на цялостна социална и икономическа рамка и така нужната предвидимост, когато се касае за заетите в мините и в тецовете. Зеленият преход у нас напредва, но има още много път да извървим. Сегашната политическа ситуация отново не помага. Инструменти като ФСП са скачени съдове с Националния план за възстановяване и устойчивост и с регионалната политика, както вече споменах. Ако едното от тях не върви добре, преходът куца.
Фондът беше създаден като инструмент да бъдат запазени доходите, наградени уменията на трудещите се, както и за създаване на перспектива в регионите, които плащат най-високата цена на прехода. Там, където този принцип се спазва, има резултати. Там, където липсва стратегическо планиране и партньорство с местните общности, недоверието остава.
Именно затова предстоят внасянето, преговорите, промените и дебатирането в рамките на обсъждането на бюджета на ЕС за периода 2028 – 2034 г., в който ще настояваме за нов модел на регионална политика – такъв, който поставя интересите на трудещите се и развитието на регионите в центъра, а не просто усвояването на средства.
Колко пари досега са усвоени у нас по проекти по Регламента на ЕС за създаване на Фонда за справедлив преход и как са разпределени те? По ФСП за България са предвидени над 1,3 млрд. евро финансиране от ЕС, насочени основно към регионите Стара Загора, Перник и Кюстендил.
- Средствата са планирани за икономическа диверсификация, подкрепа за малки и средни предприятия, преквалификация и създаване на нови работни места. Основното предизвикателство остава не липсата на финансиране, а капацитетът за изпълнение и ясната връзка между европейските средства и реалните нужди на регионите.
Поредицата избори доведе до огромно забавяне с изготвянето и одобрението на териториалните планове за справедлив преход. Самият факт, че ФСП е част от Програма „Развитие на регионите“ (ПРР) направи нещата още по-тежки, защото самата програма изостана много в изпълнението. Имаме каскаден ефект - от над 3,3 млрд. евро по ПРР имаме едва 8% реално изплатени суми и съответно 2,5% от ФСП. Т.е. до момента реалното усвояване изостава от потенциала на фонда, въпреки че са одобрени териториални планове и отделни процедури вече са отворени.
Има и добри новини. Например с над 58 млн. лв. по ФСП извършваме реални обучения за квалификация и преквалификация на служители в „Мини "Марица-изток“ ЕАД, ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД, ТЕЦ „Бобов дол“ АД и „Топлофикация - Перник“ АД, Обученията протичат с продължителност до 18 месеца. Друго успешно направление по ФСП е подкрепата за устойчиво енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради, включително справяне с енергийната бедност. Тук имаме 136 млн. евро, от които реално изплатени са 34%.
Важно е, че и след 2027 г. продължаваме да адресираме справедливия преход в подготвяния нов модел на национални и регионални партньорски планове за следващия многогодишен бюджет. Тук е редно да подчертая, че в него са предвидени 22,3 милиарда евро за България, от които почти 2 млрд. евро са за справяне с енергийната бедност и за справедлив преход. По същество страната ни ще има повече средства за своя преход от настоящия програмен период. Моята цел е европейското законодателство да отчита в максимална степен българската действителност и нужди.
През 2021-ва подкрепихте „най-умереното мнение“ по вашите думи - да използваме Зелената сделка и Фонда за справедлив преход така, че да запазим работните места на заетите в сектора на енергетиката. До каква степен бяха запазени тези работни места в България?
- Работните места в енергийния сектор в България до голяма степен бяха запазени, но по-скоро поради обективната необходимост от енергийна сигурност, отколкото вследствие на реален преход. Това ни даде време, но не реши проблема.
Фондът за справедлив преход трябваше да се използва именно за подготовка на следващата стъпка – нови умения, нови индустрии и дългосрочна заетост. Там, където липсват реално участие на местните общности и ясна визия за следващите стъпки, преходът трудно може да бъде възприет като справедлив.
След началото на руската агресия в Украйна и преживяната енергийна криза компонентът на сигурността в енергетиката стана с много по-голяма тежест и това не може да се пренебрегне. То трябва да е водещо в рационалния поглед над нещата, защото демокрацията работи, докато е светло и топло вкъщи, докато има комунални услуги.
Остава впечатление, че се говори най-много за ситуациите в „Мини „Марица-Изток“? А как се прилага Регламентът на ЕС за ФСП в други въглищни региони – в Перник например? И имате ли информация за други области?
– „Марица-изток“ е най-големият и най-видимият въглищен комплекс, затова и общественото внимание е концентрирано там. Но Регламентът за Фонда за справедлив преход обхваща и други региони – като Перник и Кюстендил – които имат различни, но не по-малки предизвикателства.
В Перник например става дума не само за енергетика, а за цялостно икономическо преструктуриране на регион с ограничена алтернатива. Именно затова новата регионална политика на ЕС трябва да бъде по-гъвкава и по-силно ориентирана към конкретните нужди на всеки регион, а не към един универсален модел.
На Ваши срещи с миньори у нас какви искания са поставяли те?
- Самият аз съм дете на миньори и знам какво означават поминъкът и работата за тези хора, които полагат неимоверни усилия в съчетание с вроденото им трудолюбие. Както преди, така и сега най-често срещаното искане е за сигурност и предвидимост. Хората искат да знаят не просто какво ще бъде затворено, а какво ще бъде създадено на негово място – кога, с какви доходи и с каква перспектива.
Сред приоритетите са реални програми за преквалификация, гаранции за доходите по време на прехода и инвестиции, които остават в регионите, а не на хартия. Това са напълно легитимни очаквания и именно около тях трябва да се изграждат публичните политики.
Как според вас трябва да работи в един идеален вариант Фондът за справедлив преход?
- Краткият отговор е: „В стабилна вътрешнополитическа обстановка и работещ редовен кабинет“. В идеалния си вариант Фондът за справедлив преход трябва да бъде част от по-широка, дългосрочна регионална стратегия, а не самостоятелен финансов инструмент. Той трябва да работи чрез реални партньорства между европейските институции, националните власти, местните общности и бизнеса.
Точно затова в дебата за бюджета на ЕС за 2028 – 2034 г. ще настояваме за нов подход – чрез национални и регионални партньорски планове, които обвързват финансирането с конкретни резултати за заетите в тази професия и регионите. Само така преходът може да бъде едновременно зелен, справедлив и устойчив.
Наред с всичко това, ЕС трябва да рационализира подхода си, като отвори за европейското финансиране технологии, които улавят и складират въглероден двуокис, защото по този начин ще се осигури повече време за плавен справедлив преход, като това няма да е на цената на огромния обем емисии. Такива технологии съществуват и не трябва да бъдат изключвани от обхвата на законодателството. Така, както първо забранихме двигателите с вътрешно гориво, а после преосмислихме тази грешка. Така, както изключвахме ядрената енергия като спомагателна в целите на зеления преход, а впоследствие тя бе официално призната за решение.