Австрийската централна банка понижи прогнозата за растеж до 0,5 на сто заради войната в Иран

Австрийската национална банка (Oesterreichische Nationalbank, централната банка на страната, б.ред.) понижи прогнозата си за икономическия растеж на алпийската държава през 2026 г. до 0,5 на сто заради войната в Иран и рязкото поскъпване на енергийните суровини, предаде АПА.
Корекцията е с 0,3 процентни пункта надолу спрямо предходната оценка, като от институцията подчертават, че прогнозата е съпътствана от висока степен на несигурност заради бързо променящата се геополитическа обстановка.
Управителят на централната банка Мартин Кохер заяви, че развитието на икономиката ще зависи в решаваща степен от продължителността на конфликта в Близкия изток.
„Всичко зависи от това колко дълго ще продължи тази война“, посочи Кохер, като добави, че макар да съществува надежда за бързо приключване на конфликта, е необходимо да се разработват различни сценарии и икономиката да бъде подготвена за тях.
В базовия сценарий Австрийската национална банка очаква повишените цени на енергията да окажат временно въздействие върху икономическия растеж. Според прогнозата цените на петрола и природния газ ще започнат да се понижават през втората половина на 2026 г.
При този сценарий инфлацията ще достигне средногодишно равнище от 2,7 на сто, като се очаква да надхвърли 3 на сто през май, преди да се понижи до около 2,5 на сто към края на годината. От банката предупреждават за значителни рискове в посока повишение на инфлацията.
За следващите години се предвижда постепенно възстановяване на икономиката. Очакванията са брутният вътрешен продукт (БВП) да нарасне с 1,0 на сто през 2027 г. и с 1,1 на сто през 2028 г., докато инфлацията ще се забави до 2,3 на сто през 2027 г. и 2,1 на сто през 2028 г.
В неблагоприятен сценарий обаче икономическите перспективи се влошават съществено. При средногодишна цена на петрола от 100 долара за барел и цена на природния газ от 70 евро за мегаватчас растежът може да се забави до едва 0,2 на сто, а инфлацията да достигне 3,8 на сто.
Ако към това се добавят негативни ефекти върху международната търговия, цените на храните и динамиката на заплатите, е възможно икономиката да изпадне в рецесия. При този сценарий се прогнозира свиване на икономическата активност с 0,2 на сто и ускоряване на инфлацията до 4,2 на сто.
Според Кохер вероятността за реализиране на най-негативния сценарий остава трудно оценима, тъй като ситуацията се променя бързо и зависи от множество фактори, включително възможни фискални мерки.
Междувременно правителството вече обяви намаляване на акциза върху минералните масла и ограничаване на маржа при производството на горива. Кохер отбеляза, че подобни мерки могат да облекчат натиска върху домакинствата и бизнеса, но предупреди, че не трябва да изкривяват ценовите сигнали и стимулите за пестене на енергия.
Засега Австрийската национална банка не представя актуализирана прогноза за държавния бюджет поради липса на достатъчно данни за 2025 г. Според последните оценки от декември бюджетният дефицит се очаква да достигне 4,5 на сто от брутния вътрешен продукт през 2025 г., 4,2 на сто през 2026 и 2027 г. и 4,4 на сто през 2028 г.
Нова бюджетна прогноза ще бъде изготвена след приемането на федералния бюджет, като правителството планира да представи рамка и за периода 2027–2028 г.