Бедността в Ливан се е утроила за последното десетилетие, когато близкоизточната страна изпадна в продължителна финансова криза, посочи Световната банка, цитирана от Асошиейтед прес.
Процентът на хората в Ливан, живеещи под прага на бедността, се е повишил от 12 на сто през 2012 година до 44 на сто през 2022 година, се казва в доклад на банката, базиран на проучвания, проведени в пет от осемте провинции на страната.
Данните предоставят най-точното икономическо състояние на населението от разразяването на кризата в края на 2019 г., макар служители на Световната банка да признават, че данните са непълни, тъй като не обхващат три провинции в южната и източната част на страната.
Резултатите показват големи разлики в нивата на бедност в различните райони на държавата, както и между ливанските граждани и големия брой сирийски бежанци.
В провинция Бейрут, за разлика от останалата част от страната, бедността всъщност е намаляла от 4 на 2 на сто през изследваното десетилетие, докато в северната област Аккар процентът се е увеличил от 22 на 62 на сто.
Сред анкетираните ливанци нивото на бедност през 2022 г. е 33 на сто, докато сред сирийците достига 87 на сто. Въпреки че проучването установи увеличение на процента на ливански граждани, полагащи неквалифициран труд например в селското стопанство и строителството, то потвърди също така, че повечето ливанци все още извършат квалифициран труд, докато по-голямата част от сирийците - неквалифициран.
Докладът отчита и "многоизмерната бедност", която взема предвид достъпа до услуги като електричество и образование, както и доходите. Световната банка установи, че около 73 на сто от ливанските и 100 на сто от неливанските жители на страната се определят като бедни по този показател.
В края на 2019 г. валутата и брутният вътрешен продукт на Ливан се сринаха, докато инфлацията се увеличи неимоверно. Много ливанци установиха, че стойността на спестяванията им се е изпарила.
Първоначално мнозина припознаха спасителните мерки на Международния валутен фонд (МВФ) като единствения път за излизане от кризата, но след постигането на предварително споразумение с финансовата институция през 2022 г. ливанските власти постигнаха ограничен напредък в реформите, необходими за постигане на сделка, включително преструктуриране на банковия сектор.
Делегация на МВФ, посетила Бейрут установи, че е "постигнат известен напредък по паричните и фискалните реформи", включително за "понижаване на инфлацията и стабилизиране на обменния курс", но добави, че мерките "не отговарят на необходимото за възстановяване от кризата."
Отбелязва се, че реформите в "управлението, прозрачността и отчетността" остават "ограничени" и че без основен ремонт на банковия сектор "паричните средства и неформалната икономика (част от икономиката, която не се облага с данъци, нито се следи от държавните органи) ще продължат да растат, което поражда значителни регулаторни и надзорни опасения".
Световната банка е изчислила, че паричната икономика съставлява 46 на сто от БВП на страната, тъй като ливанците, недоверчиви към банките след кризата, се стремят да търгуват с твърда валута.
Процъфтяващата парична икономика създаде благодатна почва за пране на пари и доведе до опасения, че Ливан може да бъде поставен в "сивия списък" с държави с висок риск от финансови измами и финансиране на тероризма, според Работната група за финансово действие (Financial Action Task Force).