Белгийската финансова група Кей Би Си отчете печалба от 1,15 млрд. евро през второто тримесечие, близо 9 на сто от резултата идва от операциите в България

Белгийската банково-застрахователна група Кей Би Си (KBC Group NV), собственик на ОББ и ДЗИ в България, повиши прогнозите си за приходите и нетния лихвен доход през 2026 г., след като отчете нетна печалба от 1,15 млрд. евро за второто тримесечие, съобщиха от компанията.
Резултатът е близо до средната прогноза на анализаторите за 1,11 млрд. евро и над отчетените 1,02 млрд. евро година по-рано. За първото полугодие печалбата е нараснала с 9 на сто до 1,71 млрд. евро.
Кей Би Си вече очаква общите ѝ приходи през годината да се увеличат с около 11 на сто спрямо предишна прогноза за най-малко 9,9 на сто. Прогнозата за нетния лихвен доход е повишена до около 7,05 млрд. евро от най-малко 6,73 млрд. евро. Групата увеличи и очакванията си за органичния ръст на кредитирането до поне 6 на сто.
Нетният лихвен доход през второто тримесечие е достигнал 1,81 млрд. евро, което е увеличение с 8 на сто спрямо предходните три месеца и с 20 на сто на годишна база. Общите приходи са нараснали с 13 на сто спрямо година по-рано до 3,43 млрд. евро, подкрепени и от по-високи приходи от такси и комисиони, застрахователна дейност и търговия с финансови инструменти.
Кредитният портфейл е нараснал органично със 7 на сто на годишна база, а клиентските депозити – с 4 на сто. Разходите за обезценка на кредитите са намалели до 66 млн. евро през тримесечието спрямо 164 млн. евро през първото. Допълнително заделените резерви за геополитически и макроикономически рискове са били 13 млн. евро спрямо 75 млн. евро през предходното тримесечие.
Българските операции са допринесли със 103 млн. евро към печалбата на подразделението за международни пазари, чийто общ резултат е 240 млн. евро. В отчета се посочва и по-висока вноска към схемите за гарантиране на депозитите, основно в България.
Кей Би Си съобщи, че пряката ѝ експозиция към Близкия изток е много ограничена, но следи въздействието на конфликта и кризата около Ормузкия проток върху енергийните цени, инфлацията, финансовите пазари и клиентите в енергоемките отрасли.