Европейският съюз рискува трайно да изостане, ако не ускори внедряването на изкуствен интелект (ИИ) в икономиката и не премахне пречките пред широкото му използване, заяви в Братислава президентът на Европейската централна банка.
В речта си на форума „Братислав Ей Ай“ (BratislavAI), част от събитие на Организацията за икономически сътрудничество и развитие по повод 25-годишнината на инициативата „По-добри политики за по-добър живот“ („Better Policies for Better Lives“), Лагард посочи, че напредъкът на ИИ засега не се отразява ясно в данните за производителността – подобно на наблюдението на Робърт Солоу от 1987 г., че компютърната ера се вижда „навсякъде, освен в статистиката“.
Според президента на ЕЦБ инвестиционната вълна в сектора е мащабна: през последната година глобалните корпоративни инвестиции в ИИ са достигнали 252 млрд. щатски долара, а непубличните ИИ компании са набрали рекордните 100 млрд. долара финансиране. Пет от водещите инвеститори в САЩ по капиталови разходи вече са компании, силно ориентирани към ИИ, въпреки че преди десет години нито една от тях не е била в топ 10.
Лагард припомни, че при появата на предишни технологии от общ характер – електричество, компютри, интернет – сътресенията са дошли първо, а измеримите ползи за производителността – по-късно. Тя даде пример с електрификацията, при която са били необходими около 30 години, за да проличи ефектът ѝ. Ако европейската ИИ вълна наподобява разпространението на електричеството през 20-те години на 20 век, годишният ръст на производителността може да е с около 1,3 процентни пункта по-висок. Ако се следва динамиката при дигиталния бум в САЩ от края на 90-те години, увеличението би било около 0,8 пункта.
Президентът на ЕЦБ изтъкна две причини този път ефектът да бъде по-бърз. Първо – ИИ ускорява иновациите чрез „рекурсивната“ си природа: системите могат да използват собствените си резултати за непрекъснато усъвършенстване. Тя даде за пример, че за 50 години науката е идентифицирала около 200 000 протеинови структури, докато ИИ е направил над 200 милиона прогнози само за година. Цитирани оценки показват, че подпомогнатите от ИИ изследвания и разработки могат да удвоят актуалните темпове на растеж на производителността в САЩ - до 1,6-2,4 на сто годишно.
Втората причина е по-бързото внедряване на ИИ, тъй като голяма част от необходимата инфраструктура вече съществува. Докато „Законът на Мур“ предполага удвояване на капацитета на чиповете на всеки две години, изчислителната мощ за ИИ модели се удвоява на всеки шест месеца. Лагард посочи, че Европа среща предизвикателства при разширяването на изчислителния капацитет заради по-високи енергийни разходи и по-дълги разрешителни процедури, но много приложения вече носят ползи със съществуващ хардуер.
Тя заяви, че Европа е пропуснала възможността да бъде „първа“ в ИИ, изпреварена от САЩ и Китай, но може да се превърне в „силен втори играч“, ако бързо внедри технологията в различни отрасли. Според Лагард европейската икономика е по-диверсифицирана: докато топ 10 компании в САЩ представляват около 40 на сто от борсовата капитализация само в четири сектора, топ 10 в ЕС са не повече от 18 на сто и са разпределени в почти два пъти повече области. Европейските фирми вече внедряват генеративен ИИ на сходна скала със САЩ, а доставчиците на облачни и ИИ услуги отчитат двуцифрен растеж.
За да се превърнат тези тенденции в конкурентно предимство, Лагард призова за създаване и свързване на промишлени „пространства за данни“ между секторите – като Manufacturing-X, Catena-X и Европейското пространство за здравни данни. Тя предупреди, че използването на технологични инструменти и платформи, които са извън ЕС, би задълбочило стратегическите зависимости, и настоя за поддържане на минимален вътрешен капацитет в ключови елементи като чипове и центрове за данни. Според нея ЕС трябва да преодолее високите енергийни разходи, фрагментираното регулиране и недостатъчно интегрираните капиталови пазари, за да се ускори внедряването на ИИ.
В заключение Лагард цитира Демис Хасабис, според когото ИИ „ще бъде десет пъти по-голям от Индустриалната революция – и може би десет пъти по-бърз“. Тя подчерта, че Европа трябва да действа незабавно, за да ускори внедряването на ИИ и да не забави бъдещото си благосъстояние през следващите десетилетия.