Би Пи се отказва от целта си за намаляване на добивите на петрол и природен газ, според източници

Британската петролна компания Би Пи (BP) се е отказала от целта си да намали добива на петрол и природен газ до 2030 г., тъй като главният изпълнителен директор Мъри Очинклос реши да ограничи стратегията на дружеството за енергиен преход с цел да си възвърне доверието на инвеститорите, предаде Ройтерс, позовавайки се на трима души, запознати с темата.
Когато беше представена през 2020 г., стратегията на Би Пи беше най-амбициозната в сектора с обещание за намаляване на производството с 40 на сто, като същевременно се планираше бързо разрастване на инвестициите във възобновяема енергия до 2030 г.
Междувременно Би Пи намали целта през февруари миналата година до 25 на сто намаление, което щеше да я остави да произвежда 2 милиона барела на ден в края на десетилетието, тъй като инвеститорите се фокусират върху краткосрочната възвращаемост, а не върху енергийния преход.
На този фон Би Пи се насочва към няколко нови инвестиции в Близкия изток и Мексиканския залив, за да увеличи добива на петрол и газ, посочиха още източниците на Ройтерс. Очинклос застана начело на енергийния гигант в началото на тази година, като оттогава той се опитва да спре спада в цената на акциите ѝ, които се представят по-лошо от тези на нейните конкуренти. Това е така защото инвеститорите се опасяват от това, че компанията няма да генерира достатъчна възвращаемост с текущата си стратегия.
Според източниците на Ройтерс Очинклос ще представи актуализираната си стратегия, включително премахването на производствената цел за 2030 г. по време на среща с инвеститорите през февруари, като според тях ръководството на Би Пи вече се придържа към отказа от поставената по-рано цел за намаляване на добивите.
Друг енергиен гигант -  "Шел" (Shell), също намалява действията за прилагане на стратегията си за енергиен преход, откакто главният изпълнителен директор Уаел Сауан пое поста през януари, като продаде предприятия за енергия и възобновяеми енергийни източници. Промяната в двете компании дойде в резултат на подновения фокус върху европейската енергийна сигурност след ценовия шок, предизвикан от нахлуването на Русия в Украйна в началото на 2022 г.