Биопроизводителите у нас в момента са почти 6000, а трендът върви нагоре от 2021 г. насам, каза за БТА Албена Симеонова от Българска асоциация "Биопродукти"

Биопроизводителите у нас в момента са почти 6000, а трендът е възходящ от 2021 г. насам. Това каза пред БТА председателят на Българската асоциация "Биопродукти" (БАБ) Албена Симеонова по време на най-голямото до момента изложение на сертифицирани български биопроизводители в страната, което започна вчера във Велико Търново и ще продължи до неделя, 28 септември.
Тя обясни, че това не е първият биофест у нас. БАБ от години организира събития по инициатива на Международната федерация на биоземеделските движения. Започнахме с отворени врати във фермите, посещения във ферми, миналата година организирахме първия биофест в Южния парк в София, разказа Симеонова. Тя посочи, че по идея на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), което финансира фестивала, тазгодишното събитие излиза от столицата и така Велико Търново е избрано за негов домакин.
По думите на Симеонова хората все повече внимават какво слагат на трапезата си и какво съдържа храната им. Биологичните продукти се отличават с това, че не съдържат пестициди, синтетични торове, генномодифицирани организми и никакви химически добавки при преработката и пакетирането, заяви тя.
Симеонова подчерта, че има "био" и "всичко останало". Чувала съм "от планината", "еко", "на баба", "на дядо", всичко това е конвенционален продукт, отбеляза тя и подчерта, че единственият доказан, здравословен продукт е биологичният - сертифициран, с европейското лого за биопроизводство. Симеонова призова гражданите да търсят това лого, когато си купуват биопродукти в търговската мрежа.
По думите ѝ всичко, което се прави конвенционално, може да се произвежда вече и биологично. БАБ има и членове, които произвеждат аквакултури, отбеляза Симеонова.
Тя каза още, че диалогът с МЗХ и Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) върви добре - отпуснати са 430 млн. евро за биологично земеделие по Стратегическия план, от тях са похарчени 130 и са останали 300. Създадена е нова интервенция - "Биологично животновъдство" в биологичната мярка. Симеонова подчерта, че това е компенсаторна мярка, а не субсидия. Компенсират ни за по-ниските добиви, за по-малкото производство и за по-трудоемкото и скъпо производство, защото всичко се произвежда на ръка, посочи тя. Бюджетът на новата интервенция е 85 млн. евро, които идват от останалите 300 млн. евро. Председателят на БАБ каза, че организацията приветства това решение, защото животновъдството трябва да се развива – то поначало е много труден отрасъл, а когато става въпрос за биологично производство, фуражът също трябва да е био, а изискванията и анализите са много сериозни.
На въпрос има ли развитие по темата със забраната за паша в Националните паркове, Симеонова отговори отрицателно. Това е една традиция, която в годините е залегнала при нас, коментира тя пасторализма.
Като един от основните проблеми на биоземеделието у нас председателят на БАБ посочи маркетинга. Биофестът е маркетинг, каза тя и допълни, че представители на БАБ ходят на изложения и в чужбина, но това е не е достатъчно. Като производител на грозде и вино Симеонова не смята, че секторът получава адекватна помощ от държавата. Тя обясни, че когато пътуват на изложения, МЗХ плаща щанда и стоките, но производителят трябва да си плати самолетния билет, квартирата, да наеме човек, който да работи с него. Помощ за пазари, промоция на българските продукти, подчерта Симеонова, са изключително важни.
Тя каза, че браншът се е преборил за това 3 процента от всички обществените поръчки вече да бъдат за био продукти, като при детските градини и училищата изискването е 5 процента.
Нещата вървят, бавно, но трудно, коментира Симеонова. Тя все пак изрази задоволство, че младите поемат щафетата и смяната на поколенията в производството се случва.
Албена Симеонова призова потребителите да избират българските биопродукти, защото са вкусни, здравословни, опазват околната среда и създават заетост.