Министър Станков отбеляза, че през последните няколко години се задълбочиха определени казуси в енергетиката, което той отдава на кратките мандати на служебни и редовни правителства, в които се поемаха неизпълними ангажименти към Брюксел. Той допълни, че работата на новото редовно правителство е не само да взима краткосрочни решения, чиито позитиви да стигат бързо до българските граждани, но и да постави дългосрочната визия на сектор "Енергетика" и да върне страната ни на картата като незаобиколим фактор не само на Балканите, а в цяла Югоизточна Европа.
По темата за компенсациите към българските граждани, които останаха без ток по коледните празници, енергийният министър посочи, че държавата е осигурила 2,2 млн. лева за обезщетения. Това ще се случи през сметките за електроенергия след 25 февруари – всяко едно домакинство, което е останало 24 часа без ток, ще получи 30 лева и за всеки започнат 12-ти час допълнително по 20 лева. "Важно за мен беше това да се случи без никаква административна тежест, без да се налага тези хора да ходят до който и да е клиентски център, за да попълват документи, а напротив – това да се случи по автоматичен начин", коментира Станков.
Той допълни, че това е допълнителна помощ, която държавата осигурява за спокойствие на домакинствата, но тя по никакъв начин не отменя задълженията на електроразпределителните дружества също да изплатят помощ на база искане от самите домакинства. Енергийният министър изрази позиция, че не домакинствата трябва да гонят дружествата за тези компенсации, а процесът трябва да е от обратна страна и именно по такъв законопроект работят в момента в ресорното министерство, съвместно с екипа на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Що се отнася до либерализацията на пазара на ток за битовите потребители, Станков подчерта, че това дали ще започне преходният период още в средата на годината или ще бъде отложен във времето, е изцяло в ръцете на народното представителство. Той увери, че който и сценарий да се случи, държавната енергетика е готова, за да не изложи по никакъв начин домакинствата на високите цени на тока.
Либерализацията не значи по-висока сметка за ток за всеки битов потребител, заяви Станков. По думите му се работи по механизъм, по който да бъдат компенсирани домакинствата в преходния период, а в по-дълъг период от време ще бъдат очертани и тези домакинства, които са енергийно бедни, така че за тях да се гарантира дългосрочна ниска цена на електроенергията.
По отношение на компенсациите за бизнеса енергийният министър подчерта, че през годините не се е налагало средствата за компенсации на бизнеса да идват от държавния бюджет, а са идвали до 90 процента от държавните дружества в сектор "Енергетика". Така е и сега. Срокът е от три месеца, защото в момента има удължителен закон за държавния бюджет за три месеца. "Това беше и втората задача, която си поставих за първата седмица като министър – да задушим инфлацията, защото тя е най-вече тази, която бърка дълбоко в джоба на българските домакинства. Именно поддържайки една предвидима цена за бизнеса, даваме шанс да не се вдигат цените на стоките и услугите", коментира Станков.
Той заяви, че ще приложат цялата строгост на закона, ако видят спекулативно поведение, още повече обосновано от определени производители или търговци с по-високата цена на електроенергията, защото няма такава. Не само гарантираме запазване на тяхната конкурентоспособност и десетките хиляди места в енергоемките бизнеси, но и ги поощряваме да вдигнат заплатите с тези средства, които спестяват, каза Станков.
Според него, за да бъде формулиран национален механизъм за компенсации за бизнеса, трябва да бъде отчетено кои са стратегическите отрасли, защото няма как да се дава "на калпак", а трябва да се насочи помощта конкретно към тях.
По думите на Станков не е вярно че България от износител на ток се е превърнала във вносител. Той цитира данни, според които през миналата година страната ни е изнесла 7 млн. мегаватчаса ток, а е внесла 6 милиона. И към началото на тази година, за първите 20 дена, България има по-голям износ, отколкото внос, и запазва стратегическото си място в региона. Той изрази мнение, че това ще продължи и занапред.
Станков отбеляза, че реформите, които в момента стоят на дневен ред в енергетиката, са били поети от редовното правителство на Кирил Петков, а сега трябва да се намери начин да бъдат изпълнени. Той открои три такива ангажимента, които не е трябвало да бъдат поети, защото Европа никога не е настоявала за тях, а сега трябва да бъдем внимателни по какъв начин ще ги изпълним – пътната карта, либерализацията и изкарването на две от стратегическите дружества от шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Самата пътна карта е документ, не е закон или регламент, затова разчитам, че политическите сили ще постигнат консенсус, коментира Станков, допълвайки, че във всички заложени стратегически документи е гарантирана енергийната сигурност на страната със запазване на въглищните ѝ централи до 2038 г. Тази пътна карта по никакъв начин не пречи централите да продължат да работят до 2038 г.
Що се отнася до газовото хранилище "Чирен" Станков подчерта, че като стратегически обект то задължително трябва да бъде разширено. По думите му към момента се изпълняват дейности, свързани и с наземната инфраструктура, както и с подземната такава, така че това хранилище от 550 млн. кубични метра газ да бъде разширено до 1 млрд. кубични метра. Това ще даде шанс да съхраняваме през летните периоди за зимата по-евтин газ, уточни енергийният министър.
По въпроса за избирането на Владимир Малинов за изпълнителен член на Управителния съвет на "Булгартрансгаз" след приключване на мандата му като служебен министър, Станков апелира към опозицията да се запознае със Закона за публичните предприятия, според който този тип дружества имат двустепенна форма на управление – надзорен и управителен съвет. Надзорният съвет е взел решение за възстановяване на Владимир Малинов като член на борда, това е одобрено от регулатора, обясни Станков. По думите му в последните служебни правителства не е имало желание за поемане на функциите на министър за няколко месеца, затова експерти от дружества са вземали тези функции.