Фискалният съвет на България препоръчва проектобюджетът за 2027 година да бъде допълнен с трайни разходни мерки от около 1 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), което се равнява на около 1,4 млрд. евро. Това става известно от становището на институцията относно проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 г. и Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за 2027-2029 г.
Проектът на бюджет за 2027 г. и АСБП за 2027-2029 г. признават необходимостта от консолидация и следват формално корективния път, определен от Съвета на Европейския съюз, корекцията обаче се опира на еднократен данък, на края на Плана за възстановяване (ПВУ) и устойчивост, на клаузата за отбрана и на тавани на разходите без мерки зад тях, посочват от Фискалния съвет.
При тези условия прекомерният дефицит се коригира в последната възможна година и с минимален буфер срещу цикличното забавяне, което Фискалният съвет очаква през 2028 г. Съветът оценява, че бюджетната рамка не осигурява спазването на корективния път с достатъчна вероятност.
Според становището приходните мерки в проектобюджета са надценени - 1,926 млрд. евро според Министерството на финансите при около 1,30 млрд. евро по оценката на Фискалния съвет. Отбелязва се, че 42 на сто от тях са еднократен данък върху „свръхпечалбата“, оценен на 800 млн. евро при около 211 млн. евро по симулацията на Фискалния съвет.
За 2028-2029 г. приходите от осигуровки и от електронното фактуриране са надценени с 0,6-1,0 млрд. евро годишно, според съвета.
Фискалният съвет посочва, че заложеният спад на разходите по консолидираната фискална програма от 43,5 на сто на 39,6 на сто от БВП през 2027 г. не е реална консолидация, а резултат от края на ПВУ и от растежа на номиналния БВП. Номинално общите разходи намаляват с 0,8 млрд. евро, но само защото разходите по сметките за средства от ЕС спадат с 3,5 млрд. евро, докато националните разходи растат с 5,5 на сто (2,7 млрд. евро).
Еднократните разплащания към общините и Агенция „Пътна инфраструктура“ и националното финансиране по ПВУ са около 2,15 млрд. евро, като без тях подлежащият дефицит за 2026 г. е около 3,9 на сто от БВП, т.е. заложените за 2027 г. 3,5 на сто не са консолидация, отчитат от Фискалния съвет. Според становището, при реализиране на рисковете дефицитът на страната ще остане между 3,4 на сто и 4,4 на сто от БВП до 2029 г.
Редом с трайни разходни мерки Фискалният съвет препоръчва буфер от поне 0,5 на сто от БВП под тавана на нетните разходи във всяка година, за да не зависи съответствието от една мярка или от клаузата за отбрана, както и преразглеждане на еднократния данък. Ако остане – приходите да се използват само за намаляване на дефицита, а третирането му да се изясни с Европейската комисия, пишат от съвета.