Бюджетният дефицит на България намаля до 2,201 млрд. евро към края на юли, съобщи Министерството на финансите

Бюджетният дефицит възлиза на 2,201 млрд. евро на касова основа към края на юли тази година, съобщиха днес от Министерството на финансите. Отрицателното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) се равнява на 1,8 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП).
Данните за изпълнението на бюджета към края на юли съвпадат с предварителните оценки, публикувани в началото на този месец. На месечна база се отчита подобрение на отрицателното салдо с около 200 млн. евро, тъй като дефицитът към края на юни възлизаше на 2,4 млрд. евро. 
Размерът на фискалния резерв към 31 юли 2026 г. е 8,525 млрд. евро, в т. ч. 8,039 млрд. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 485,8 млн. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. 
Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2026 г. са в размер на 26,347 млрд. евро или 53,1 на сто от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 11,2 на сто (2,644 млрд. евро) спрямо същия период на 2025 г. Данъчно-осигурителните приходи нарастват номинално с 9,1 на сто (1,753 млрд. евро), неданъчните приходи са по-ниски с 443,6 млн. евро (основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г., поради внесен междинен дивидент през 2025 г.), а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 1,335 млрд. евро.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на  21,076 млрд. евро, което представлява 54,8 на сто от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 80 процента от общите постъпления по КФП за периода.  
Неданъчните приходи са в размер на 3,083 млрд. евро, което представлява 53,3 на сто от годишните разчети и спад с 443,6 млн. евро, 12,6 на сто спрямо същия период на 2025 г. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. 
Приходите от помощи и дарения (основно постъпления по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на 2,187 млрд. евро. През месец юли 2026 г. от Европейската комисия постъпи плащане по четвъртото искане от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в размер на 896,1 млн. евро. 
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2026 г. възлизат на 28,548 млрд. евро, което е 50,3 на сто от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към юли 2025 г. бяха в размер на 25,890 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други, посочват от Министерството на финансите. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: увеличение на разходите за пенсии след тяхната индексация по швейцарското правило от 1 юли 2025 г. и 1 юли 2026 г., увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост, и други.
Нелихвените разходи са в размер на 27,237 млрд. евро, което представлява 50,2 на сто от годишния разчет и ръст от 2,332 млрд. евро (9,4 на сто) спрямо отчетените към юли 2025 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 24,125 млрд. евро. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3,093 млрд. евро. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 18,7 млн. евро. Лихвените плащания са в размер на 649,7 млн. евро (61,3 на сто от планираните за годината и ръст от 261,7 млн. евро спрямо същия период на 2025 г.).