Бюджетният дефицит на България ще остане относително висок в краткосрочен и средносрочен план. Въпреки това той ще се доближи до допустимия според Пакта за стабилност и растеж праг от 3 процента през 2028 година. Това каза Кристофор Павлов, главен икономист на "УниКредит Булбанк", в отовор на въпрос на БТА на онлайн брифинг, на който анализаторите на банковата група представиха последните си макроикономически прогнози за страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ).
Икономистите от българското подразделение на банковата група смятат още, че усилията за фискална корекция ще получат тласък след президентските избори, които предстоят тази година.
Кристофор Павлов смята, че фокусът през тази и през следващата години ще бъде върху намаляването на разходите и по-конкретно на заплатите и разходите за поддръжка. Според него ще има известно увеличение на данъците, но най-вече при тези с периферна роля за бюджета.
Тъй като подходът към консолидация ще бъде постепенен, Павлов прогнозира, че въздействието на процеса върху икономическия растеж през следващата година ще бъде умерено.
Фискалната консолидация в България, по думите му, ще има положително въздействие върху инфлацията през 2026 и 2027 години.
Товаа, според икономическия екип на "УниКредит Булбанк", се дължи на факта, че голяма част от инфлационния натиск в страната произтича от вътрешни фактори.
В края на миналата седмица Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българска народна банка, също посочи, че инфлацията в България се дължи основно на вътрешни фактори.