Отрицателното бюджетно салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на първите шест месеца на 2025 година се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 2,317 млрд. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 1,036 млрд. лева, отбелязват от пресцентъра на финансовото ведомство.
Дефицитът по КФП към полугодието на предходната година бе в размер на 636 млн. лв. и се формираше от дефицит по националния бюджет в размер на 1,370 млрд. лв. и излишък в размер на 734,7 млн. лв. по европейските средства, като излишъкът по европейските средства бе основно в резултат на значително по-ниското усвояване на разходите по Националния план за възстановяване и устойчивост и програмите и фондовете на ЕС през първите шест месеца на 2024 г. за разлика от същия период на 2025 година, пише в съобщението.
Заложеният дефицит в Закона за държавния бюджет за 2025 г. година възлиза на 6,4 млрд. лв. на касова основа или 3 процента от БВП, припомня БТА.
Размерът на фискалния резерв към края на юни е 13,160 млрд. лв., в т. ч. 12,458 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 702,6 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Основни параметри по КФП към юни 2025 г.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2025 г. са в размер на 39,021 млрд. лв. или 43,2 процента от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 4,526 млрд. лв. (13,1 на сто) спрямо отчетените за първото полугодие на 2024 година. За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват със 17,1 на сто (4,663 млрд. лв.), пише в съобщението.
Неданъчните приходи нарастват с 9,2 на сто (485,5 млн. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко с 622,8 млн. лева.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 31,867 млрд. лв., което представлява 45,0 процента от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 81,7 процента от общите постъпления по КФП за периода. Очаква се през втората половина на годината да се проявят ефектите от предприетите мерки от приходните администрации за повишаване на събираемостта на приходите, отбелязват от Министерството на финансите.
Неданъчните приходи са в размер на 5,776 млрд. лв., което представлява 48,2 процента от годишните разчети и ръст от 485,5 млн. лв., 9,2 на сто спрямо същия период на 2024 г. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други, пише в съобщението.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 1,376 млрд. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2025 г. възлизат на 42,375 млрд. лв., което е 43,8 процента от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за първото полугодие на 2024 г. бяха в размер на 35,091 млрд. лв., като следва да бъде взето предвид, че през месец февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството в размер на 1,200 млрд. лева, уточняват от финансовото министерство.
При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост на данните, разходите към края на юни 2025 г. нарастват с 6,083 млрд. лв. (16,8 на сто). Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други, пише в съобщението.
Нелихвените разходи са в размер на 40,645 млрд. лв., което представлява 43,9 процента от годишния разчет и ръст (на съпоставима база) с 5,564 млрд. лв. (15,9 на сто) спрямо отчетените към юни 2024 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 36,588 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 4,025 млрд. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 31,7 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 711,3 млн. лв. (43,8 процента от планираните за годината и ръст от 214,0 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г., което се дължи основно на календара по обслужването на държавния дълг), се посочва в съобщението.