В дългоочакваните си мемоари, които ще бъдат представени днес, бившият канцлер пише, че "за да се избегнат социални вълнения и да се справим с промените във възрастовата структура на населението, дълговата спирачка трябва да бъде реформирана, за да позволи по-висок дълг за бъдещи инвестиции".
Лимитът на дълга се превърна в тема на разгорещени дискусии в Германия, докато партиите се подготвят за своите кампании преди парламентарните избори, които ще се проведат през февруари.
Дълговата спирачка, залегнала в конституцията през 2009 г., до голяма степен забранява на федералното и на 16 регионални правителства да финансират своите бюджети чрез нови заеми.
Докато регионалните правителства са обект на абсолютна забрана за натрупване на дългове, федералното правителство има право да поема нетен дълг само до 0,35 на сто от брутния вътрешен продукт, като изключение са определени спешни случаи.
Коментарите на Меркел се противопоставят на мнението на много политици от дясноцентристката партия Християндемократически съюз (ХДС), които заедно с консервативния Християнсоциален съюз (ХСС) отдавна настояват да се придържат към финансовите ограничения.
Лидерът на ХДС Фридрих Мерц, смятан за фаворит за наследник на лявоцентристкия канцлер Олаф Шолц, наскоро говори предпазливо за реформиране на дълговата спирачка.
"Разбира се, че може да се реформира. Въпросът е: Защо? С каква цел? Какъв е резултатът от такава реформа? Ако ще харчим още повече пари за потребление и социална политика, тогава отговорът е "не", заяви Мерц на икономическа конференция, организирана от вестник "Зюддойче Цайтунг" в Берлин.
Ако обаче спирачката трябва да бъде вдигната, за да се позволят инвестиции и да се увеличи просперитетът, Мерц заяви, че "отговорът може да е различен".
Меркел обоснова позицията си като се позовава на икономическите предизвикателства, пред които е изправена страната, за увеличаване на разходите за отбрана, поддържане на сътрудничеството за развитие и преход към климатичен неутралитет до 2045 година.
Ангела Меркел ще представи мемоарите си, озаглавени "Свобода. Спомени 1954 - 2021", днес в Берлин.