Бившият президент на УФР Алан Грийнспан почина на 100-годишна възраст
Грийнспан ръководеше УФР в периода 1987 - 2006 г., като остана начело на американската централна банка при четирима президенти. Неговият мандат от близо 19 години е вторият по продължителност в историята на институцията.
Той бе назначен от президента Роналд Рейгън през август 1987 г., малко преди борсовия срив, известен като „Черния понеделник“. След рязкото понижение на пазарите през октомври същата година Грийнспан обяви готовността на УФР да осигури ликвидност за финансовата система - ход, който допринесе за стабилизирането на пазарите и укрепи репутацията му.
По време на управлението си той премина през редица икономически и финансови сътресения, сред които азиатската финансова криза от 1997 г., руския финансов фалит през 1998 г., кризата около хедж фонда „Лонг-Търм Кепитъл Мениджмънт“ (Long-Term Capital Management), атаките от 11 септември 2001 г., както и бума и последвалия срив на технологичните компании в началото на века.
Грийнспан стана известен и с предпазливия си и често неясен стил на комуникация, наречен от наблюдателите „Fed speak“ („езикът на УФР“). Неговите изявления се следяха внимателно от инвеститорите по целия свят заради влиянието им върху финансовите пазари.
Особено известен остава изразът „ирационален ентусиазъм“, използван от него през декември 1996 г. по отношение на оценките на финансовите активи. Коментарът предизвика незабавни разпродажби на борсите, но впоследствие се превърна в едно от най-цитираните предупреждения за рисковете от пазарни балони.
След оттеглянето си от УФР през 2006 г. Грийнспан създаде консултантската компания „Грийнспан Асошиейтс“ (Greenspan Associates) и публикува няколко книги по икономически теми.
Роден на 6 март 1926 г. в Ню Йорк, той завършва икономика в Нюйоркския университет и получава докторска степен през 1977 г. Преди да оглави УФР е председател на Съвета на икономическите съветници на президента Джералд Форд и ръководи Националната комисия за реформа на социалното осигуряване.
През последните години Грийнспан продължи да коментира икономическата политика и да защитава независимостта на централните банки. В началото на 2026 г. той се присъедини към група бивши представители на УФР и Министерството на финансите на САЩ, които разкритикуваха опитите за политически натиск върху председателя на УФР Джером Пауъл.
Грийнспан оставя след себе си противоречиво, но значимо наследство. Поддръжниците му го определят като архитект на един от най-продължителните периоди на икономически растеж в САЩ, докато критиците му смятат, че политиката на ниски лихвени проценти е допринесла за формирането на имотния балон, предшествал световната финансова криза от 2008 г.