България е изправена пред сериозни предизвикателства в процеса на декарбонизация, според директора на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров. По време на национална кръгла маса, организирана от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, експертът изрази загриженост относно липсата на ясна стратегия и политическа воля за ускоряване на енергийния преход у нас. Той даде за пример, че Интегрираният план в областта на енергетиката и климата все още не е публикуван във финалната си версия и не е ясно какви политики ще се заложат, за да се постигнат целите за декарбонизация, включително в областта на енергийната ефективност.
Директорът в ЦИД изтъкна, че България изостава значително в процеса за декарбонизация. Той е на мнение, че настоящите политики са недостатъчни за постигане на целите за климатична неутралност. Владимиров изрази съмнение, че политиците ще предприемат решителни стъпки и за ускоряване на обновяването на сградния фонд. Експертът е на мнение, че чрез настоящите мерки няма да може да се постигнат целите за енергийна ефективност.
ЦИД прогнозира, че до 2050 г. България ще има излишък от електроенергия, което прави строителството на нови ядрени мощности ненужно. Няма да видим и тази бурна електрификация, за да има нужда да се осъществи проектът на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ Козлодуй, заяви Мартин Владимиров.
Директорът в ЦИД изтъкна, че за да се постигне значителен напредък в областта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) е необходимо да се инвестира в различни технологии, включително в такива за съхранение на енергия и балансиращи мощности. Според него прекомерният фокус върху фотоволтаиците създава дисбаланс в енергийната система, тъй като те не генерират енергия през нощта. Забавянето на развитието на вятърната енергетика допълнително усложнява задачата за балансиране на енергийната система.
Владимиров добави, че децентрализацията е ключов елемент за успешна декарбонизация, но в момента и този процес е затормозен от липса на подходящи политики.