България е мост между Европа и Азия, като осигурява достъп до пазари с 1,3 млрд. души, каза Невена Стоянова, ръководител на СТИВ в Будапеща

В основата на успешните партньорства стоят няколко фундаментални условия, с които българският бизнес разполага и които биха допринесли за разширяване на партньорствата между български и унгарски компании. Единият фактор е свързаността, а вторият иновациите. Това каза Невена Стоянова, ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси (СТИВ) в Будапеща, по време на провеждащия се днес Българо-унгарски бизнес форум в Българския културно-образователен център в Будапеща. Срещата е организирана от Службата по търговско-икономически въпроси (СТИВ) при Посолството на България в Унгария. 
Невена Стоянова, която определи Унгария като водещ търговски партньор на България в Европа, представи накратко ползите от инвестициите в България и защо българският и унгарският бизнес трябва да си сътрудничат. 
"В основата на успешните партньорства стоят няколко фундаментални условия, с които българският бизнес разполага и които биха допринесли за разширяване на партньорствата с унгарски компании", заяви Стоянова. 
На първо място тя изтъкна свързаността и комуникативността и обърна внимание на стратегическото географско разположение, което позволява на България да бъде в ролята на мост между Европа и Азия, и така да предостави достъп до пазар от 1,3 млрд. души.  
"През последните години се увеличава обемът на обработваните товари в българските морски пристанища, с акцент поемане на по-голям обем товари, насочени към Централна и Западна Европа, което само по себе си съкращава времето за доставки с 5 до 11 дни, в сравнение със северно и западноевропейски пристанища", съобщи Стоянова.  
Тя се спря и на възможностите пред България като дунавска страна и преминаващите през територията ѝ пет международни пътни коридора. 
"Турбулентната обстановка през последните 5 години в световен мащаб даде повод за размисъл и доказа значимостта на фактора свързаност. Доведе до преструктуриране на тенденциите в световната търговия и производство, и търсене на възможности за скъсяване на разстоянията. Ето защо смятам, че българските и унгарските предприемачи трябва да се възползват от близостта на двете държави", призова тя. 
Като следващ фундаментален фактор за развитие на успешни търговско-икономически отношения, Стоянова посочи иновациите и растежа. По тази тема тя акцентира върху разположения в София Тех Парк първи в Източна Европа Изследователски и дълбокотехнологичен институт, изтъкна инициативата на България за превръщане на региона на Югоизточна Европа в център за иновации посредством подписани споразумения за партньорства с всички съседни страна, върху добре изградената мрежа за образователна и професионална подготовка. 
В представянето на България ръководителят на СТИВ в Будапеща се спря на благоприятната данъчна среда, кредитните оценки на рейтинговите агенции към страната и съществуващите стимули за бизнеса, които правителството осигурява. 
Като водещи икономически сектори в България през последните пет години тя посочи електрониката и електротехниката, автомобилната индустрия, информационните технологии, роботиката и мехатрониката, химическата индустрия, химическата и добивна индустрия. 
Българските фирми изнасят към Унгария основно нефтени продукти, медикаменти, желязо, кабели, резервни части за автомобили, стъкларски изделия и стъкла за автомобили, хлебни и тестени изделия и др. От Унгария към страната идват части за електрически акумулатори, акумулатори, електрически двигатели, автомобили, генератори, автоматични машини за обработка на информацията, месо и продукти за хранително-вкусовата промишленост, според предоставените данни от Невена Стоянова.