България е подготвена за прилагането на Акта за цифровите пазари, посочиха от КЗК за БТА

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разширява обхвата на своите правомощия във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2022/1925 – т.нар. Законодателен Акт за цифровите пазари (DMA), след като Съветът по европейски въпроси възложи на институцията да бъде национален компетентен орган в тази област, а необходимите законодателни промени бяха направени през ноември.
Това става известно от отговори на Комисията на въпроси на БТА по повод новите ѝ функции и взаимодействието с Европейската комисия (ЕК).
От КЗК посочват, че регламентът се прилага централизирано от ЕК, но изисква активно участие на национално ниво при извършването на проучвания, проверки и мониторинг. В тази връзка Комисията ще подпомага европейските разследвания чрез съдействие при проверки на място, снемане на устни обяснения и предоставяне на информация. По думите на институцията това не представлява ново правомощие, а разширяване на вече съществуващи механизми за сътрудничество, предвидени и в Регламент 1/2003 относно разследванията по чл. 101 и чл. 102 от Договора за функционирането на ЕС.
Според Комисията осъществяването на заложените в Акта дейности ще изисква тясна координация с ЕК, включително чрез обмен на информация, оперативни срещи и участие в пазарни проучвания. Проверките на място, които могат да бъдат извършвани по искане на ЕК, не се различават от тези, които КЗК извършва по националното законодателство. В този обхват влизат възможности за изземване на документи и записи, включително в електронен вид, както и снемане на устни обяснения от представители на предприятия.
Институцията отбелязва, че необходимите законодателни промени вече са направени. Измененията в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), публикувани в „Държавен вестник“ на 7 ноември 2025 г., разширяват случаите, в които КЗК може да сътрудничи с ЕК и да упражнява правомощията си по проучвания.
От ведомството подчертават, че темата за дигиталните пазари отдавна е част от работата на Европейската мрежа по конкуренция, което е допринесло за развитието на експертиза. ЗЗК вече позволява и участие на външни специалисти – особено в областта на компютърните технологии – в проверки на място. Това ще улесни разследванията, свързани с техническите изисквания на Акта, като оперативна съвместимост, достъп до данни и алгоритмичен контрол.
По отношение на трансграничните казуси Комисията заявява готовност да участва в съвместни проверки с ЕК и други държави членки. Според институцията това е резултат от дългогодишни обсъждания в рамките на европейската мрежа и предварителната подготовка, която съпътства приемането на регламента.
Що се отнася до въздействието върху българските предприятия, КЗК посочва, че Актът ще доведе до по-големи възможности за достигане до потребителите и за свободно определяне на ценовата стратегия. Регламентът предвижда ограничения за големите технологични платформи по отношение на практики, които могат да поставят собствените им продукти или услуги в по-благоприятна позиция в резултатите от търсене или при реклами. Освен това платформите няма да могат да налагат условия, които ограничават търговските решения на компаниите, включително по отношение на ценообразуването.
Тези промени ще важат еднакво както за българските, така и за европейските фирми, които разчитат на платформи като „Амазон“ (Amazon), „Гугъл“ (Google), „Мета“ (Meta) и „Букинг“ (Booking) и други за търговия, реклама или маркетинг.