България е с най-раздробената земеделска земя в Европа след възстановяването ѝ в реални граници, според Стайко Стайков

Ние сме заемали и ще продължаваме да заемаме национално отговорна позиция. В момента нашите членове са едни от най-успешните фермери в България. Гордеем се с успешното завършване на шест комасационни проекта, с което показахме на обществото, че комасацията е жива и има смисъл от голямото уедряване на собствеността. В БАСЗЗ винаги сме се стремили не само за развитието на поземлените отношения и селското стопанство в България, но и за просперитета на обществото. Ето защо през всички тези години сме участвали в десетки благотворителни инициативи и няма да спрем да го правим. Осъзнаваме значимостта на българското земеделие за националната и европейска сигурност, икономика, продоволствена верига и осигуреност на населението. Водени сме от желанието да надградим сътрудничеството между държавната власт, неправителствения сектор, бизнеса, науката в името на обща цел – развитие на модерни поземлени отношения и рентабилно и икономически стабилно земеделие в България. Това каза председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) Стайко Стайков по време на откриването на традиционния годишен семинар на асоциацията, който се провежда днес в Казанлък. Темата на форума е "Състояние, проблеми и перспективи пред селското стопанство през призмата на поземлените отношения".
Той допълни, че от асоциацията са убедени в ключовата роля на браншовите организации в земеделието и са уверени, че само с диалог, равнопоставеност и партньорство между институциите и организациите в сектора ще бъдат постигнати поставените цели. "За решение на проблемите в българското земеделие и земеползване са необходими конкретни мерки, които да вземат под внимание реалното състояние на проблемите на сектора в България, да обхванат локални, регионални и глобални рискове, отчитайки тенденциите в европейски и световен аспект", посочи Стайков. Той изрази вяра, че днешният форум е път към решението на проблемите.
Председателят на БАСЗЗ заяви, че цел на асоциацията е пренареждане, групиране и уедряване на парцелите, възстановяване, модернизиране и изграждане на нови напоителни системи, земеделие по най-високи екологични стандарти, сътрудничество с други участници, модерни поземлени отношения, развит прозрачен ликвиден пазар.
Стайков подчерта, че факторите, влияещи върху цената на земеделската земя в България са няколко - регионални, локални, развитие на землището и конкуренция, сключени договори за аренда и какво е нейното плащане, учредени залози и други тежести върху имота, реализация на продукцията и възможност за получаване на субсидии и други европейски програми.
Сред проблемите пред поземлените отношения, които председателят на БАСЗЗ изтъкна, са липсата на дългосрочна стратегия за развитието на сектора, променята многократно нормативна, недостатъчно добрата защита на частната собственост, липсата на специализиран закон за комасация, недостатъчната и в незадоволително състояние инфраструктура, все по-ясно изразените климатични проблеми, неефективната система за обезщетения при катаклизми, слабата връзка между науката и висшето образование. "България има най-раздробената земеделска земя в Европа след възстановяването ѝ в реални граници", заяви Стайков.
Част от мерките, които БАСЗЗ предлага за развитие на модерни поземлени отношения в България, са създаване на нова нормативна база, дългосрочна стратегия за развитие на сектора, политики, които чрез осигурено финансиране да подпомогнат инвестициите, мерки за повишаване на неприкосновената частна собственост, приоритизиране на селскостопанската наука, създаване на държавна "Национална поземлена банка". За последното председателят на БАСЗЗ подчерта, че от асоциацията гледат на това тяхно предложение като начин за избягване на конфликти между собствениците.
По данни на Министерство на земеделието, цитирани на форума, селскостопанската площ у нас е 52 273 500 дка или 47,1 процента от територията на страната. "Средната площ на земеделски имот у нас е 6,24 дка, така се получава, че върху площите със селскостопанско значение има над 9 млн. имота", допълни Евгений Орашъков от БАСЗЗ.
Пазарът през 2022 г. е бил стабилен и прогнозируем, ръстът на покупните цени е бил по-голям от инфлацията, но се усеща липса на предлагане на първичния пазар. Установен е интерес за покупка на качествена и уедрена земеделска земя на вторичния пазар. Отчетена е също несигурност на пазара, свързана с войната в Украйна, ковид пандемията и новата Обща селскостопанска политика (ОСП). 
Стайков представи и данни за средните цени на земеделската земя в България. През 2010 г. средната цена е била 287 лева/дка, през 2017 г. тя достига 813 лв./дка, а през 2022 г. - 1787 лв./дка. Средните цени в Южна България през 2022 г. са 1448 лв./дка, а в Северна - 2125 лв./дка.
Средните стойности на рентите през 2018 г. са 49 лв./дка, а през 2022 г. - 72 лв./дка.
Прогнозата на БАСЗЗ е пазарът да остане стабилен, като все по-важна роля ще има вторичният пазар.